8.07.2008 г., 7:44 ч.

Кой Съм Аз? 

  Есета » Философски
41743 1 4
2 мин за четене
"Кой съм аз?"- това е въпросът, чийто отговор човек търси през целия си живот. Всеки човек притежава своя индивидуалност и трябва да се стреми да не я загуби. Но как човек да разбере кой е? Едва ли има точно определена формула, по която да се отговори на този въпрос.
   Преценката на човек за себе си е много сложно нещо. Главно е изградена на мнението, което "аз имам за себе си", мнението, което "другите имат за мен" и това, което всъщност "искам да бъда".
   Но коя всъщност съм аз? - въпрос, който може би ще ме затрудни. Аз съм си аз. Необикновена сама по-себе си, но необикновена не значи по-добра от другите. Всеки по своему е необикновен и особен. Но това, че моето мнение е такова, не значи, че то ще е общовалидно за всеки.
   Всеки човек трябва да се приеме такъв, какъвто е. Когато си вътрешно задоволен от себе си - нямаш нужда от външно одобрение. Затова си мисля, че истински богати са онези, които вярват в себе си и знаят какво представляват.
   "Кой съм аз?" - това е мъчителен и безкраен процес. С всяко предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други - не. С някои се примиряваме или свикваме, други искаме да променим. Понякога "аз" съм този, който се кара с хората, който иска да има много приятели и да не огорчава близките си.
   Много е трудно човек да бъде максимално себе си. Трябва да си призная, че не е никак лесно да разбера отговора на този въпрос, ако съдя по това какво ми се иска в един или друг момент.
   Понякога желанията ми са така противоречиви и отричащи се, че ако се водя по тях, няма да имам свое лице и живота ми ще бъде хаотичен, безцелен и празен. В крайна сметка в човека се борят две неща - едното е към доброто, градивното, а другото е към личните прищявки, егоизма.
   И моята личност както личността на всеки се развива в различни насоки в зависимост от житейския опит. През моя живот мислите, преживяванията и емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанието като формират един сложен и практически неизмерим "аз", който е загадка и за самата мен. В повечето случаи си мисля, че познавам себе си и чувствата си, но понякога дълбоко в себе си зная, че не познавам собствената си същност.
   Оказва се, че моята същност е неизчерпаема по смисъл и че ако някога имам "време" и "настроение" ще продължа да се вглъбявам в нея. Но нали всекидневно аз най-вече това правя - да "съм аз", да ме има, да "съм тук и сега".
    Най-важното е, че "съм"!

© Силвия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето едно интересно клипче, което лично мен ме накара да се замисля кой съм аз в действителност:
    http://marionathan.com/
  • Много хубаво есе ! Браво на теб !
  • Ееееех, момиче!
    Някои не могат да отговорят на този въпрос и след цял живот... Но ми харесва начинът ти на мислене.
    Не ми харесва това РАЗБИТА ОТВЪТРЕ. Силве, недей на 17 години да си разбита отвътре, моля ти се... Защото тепърв ще те разбиват и отвън. И тогава какво ще стане?
  • Да това е по-важно!!!Вглъбението ни прави духовно ценни!!!
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??