Отново ще е Коледа. Какъв празник за душата. Рождество Христово идва да освети хората и техния път Време когато всеки забравя лошото, мъката изчезва от сърцето, злото се скрива в своята дупка, за да даде път на добротата, която върви по целия свят и дарява щастие. Дори най-суровият и нещастен човек е способен да се усмихне на този светъл празник.
Той започва на 24 декември - Бъдни вечер. Тогава минават коледарите - момци с накичени калпаци и „шарени тояги”, които обхождат домовете и пеят за прослава и благаполучие на стопаните. Според народните вярвания: имат силата да гонят злите сили. Стопанинът ги черпи с вино, дава им краваи, плодове и пари. Така те си отиват с пожелания за здраве и плодородна година.
Много разнообразни и весели обичаи осейват пътя на Коледата. Това е времето човек да отвори сърцето си за другите. Да поиска прошка за грешките, да направи добро, да бъде съпричастен с другите. Хората стават благи и смирени, готови да помогнат на нуждаещият се и осмислящи своите постъпки, клонейки към по-добро. Дори да нямат пари за скъпи подаръци, всички са щастливи просто, защото е Коледа. Почти няма неща, които да зарадват някой само поради самото си съществуване. Коледа е празник на семейството. Хората са у дома, край огнището, закичат елхата с красива украса, приготвят трапезата и пеят коледни песни, символ на доброто и свободния дух. Усмивки леко се плъзват по лица икрящи от неприкрито вълнение. Коледни лампички светят игриво, шоколадови фигурки от марципан радват децата, красиви фойерверки обагрят небето. Хора щъкат напред-назад по магазините, купувайки подаръци. Настъпва любимото време за децата. Навсякъде се сипят пожелания. Това е духът на Коледата
Заинтригувани от народните обичаи, децата кротко и внимателно следят своите майки и баби, докато приготвят всичко за празничната вечер. Традицията повелява вечерта на Бъдни вечер на масата да има девет постни ястия, някой от които са сърми, боб, зелник, чушки, баница, тиквеник, както и орехи и различни сушени и пресни плодове. Дънер от дебело дърво се поставя да гори цяла нощ в огнището за плодородие като той не трябва да изгасва и се пее: ”Ой, те дръвце, дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко...” Прави се погача с пара за късмет и най-възрастният от семейството я разчупва като полага първото парче за Богородица, а второто за къщата. Всичко се нарежда на масата и най-възрастната жена трябва да прикади с тамян и да изрече молитва в почит на Христос. Нетърпеливи и радостни децата седят на трапезата, чакайки пред очите им за миг да мине цялата магия на Коледа. След много песни, ядене и игри те уморени се отправят към леглата с надеждата, че по-бързо ще дойде утрото и ще отворят своите подаръци под елхата, които дядо Коледа им е оставил вечерта.
Това е Коледата - време всеки да потърси в себе си искрата, да си спомни, че въпреки многото трудности и зло по света, доброто съществува - ние го носим в нас. Време е всеки да погледне към небето и да каже благодаря. Време е да прегърнем близките си и да усетим колко ги обичаме. Време е да подадем част от залъка си на стоящия до нас просяк и да се усмихнем на света.
Коледа е навсякъде - в очите на децата, в стъпките в снега, който бавно вали и носи радост и спокойствие. Тя е по празничните витрини и прелестните украси. Коледа е и в звездите, които горят на небето по ярко от всякога. Усеща се от дъха на бор и ела. Носи се по въздуха.
Отново е Коледа и отново ще бъде, защото Коледа е Любовта, която остава в сърцето завинаги.
© Радост Вълчева Всички права запазени