29.10.2011 г., 10:28 ч.

Конкуренцията - право или задължение 

  Есета » Други
2914 0 0
5 мин за четене

Конкуренция (чието английско наименование е competition) в икономиката е термин, който обхваща идеята за индивиди и фирми, които се стремят към по-голям дял от пазара за продажба или закупуване на стоки и услуги . Оттук следва да отбележа, че тя се подразделя на съвършена (перфектна) и несъвършена.

Съвършената конкуренция съществува в отрасъл, състоящ се от много относително малки фирми, произвеждащи еднаква продукция. При несъвършената конкуренция се появява фирма монополист, която е единственият продавач или купувач на даден продукт (стока или услуга), който няма адекватен заместител. Това накратко дава адекватен отговор на въпроса: “Що е конкуренция?”

    Конкуренцията е един “невидим асансьор”, който в определен момент би ни показал на кой етаж се намираме спрямо фирмата “Х”. Колкото на по-горен етаж, толкова по-добре, но в следващия момент се питаш дали това е твоят “benchmark” все още, след като той е етажи под теб вече? А може би е дошло “Време монополно?”

Конкурентността ни заобикаля, тя присъства навсякъде и по всяко време, без почивка. В природата животните се конкурат за територии, в ежедневието хората се конкурират за какво ли не…

За част от хората конкуренцията е стимул за победа, за други-препятствие, което може би ще те “премахне от играта”. А трябва ли всички да участват в нея? Спазват ли се правилата на честната игра? По задължение ли го правят, или защото имат това право като вид опция, която искат да упражнят?

Ще си позволя да коментирам отговорите на тези въпроси, пречупени през призмата ми. Ще премина към категория 1- стимул за победа. Тук аз причислявам хора, които са амбициозни, нахъсани, можещи, влизащи в “битка”, от която могат и да загубят. (Позволявам си да “открадна” определние, което ми е направило силно впечатление.)  Отъждествявам тези хора като “рискови-шоумени“.

Категория 2 - препятствие, което може би ще те “премахне от играта”. Тук са причислени онези, които не знаят що е то наистина да имаш конкурент. И когато на пазара, примерно, се появи стока, респективно услуга, която предвид покупателната способност - “по джоба на всеки”, предизвикваща интерес, задоволяваща обществената потребност, настъпва обрат. Иновираш продуктите (услугите) си, инвестираш съответно в това, резултатът е почти нулев, благодарение на част от лоялните си клиенти си все още някъде там, но не си достатъчно конкурентноспособен вече, не толкова, колкото преди.

     Ако разгледам конкуренцията на ниво “академична обстановка”, мога да споделя, че тя е като една сфера, която си има ядро и външна обвивка. Моето виждане отвътре-навън може да се илюстрира така: в група “Х” има 40 души, те помежду си са конкуренти, в потока има по “n” на брой групи, всички са си конкуренти, а обвивката се изразява в това, че тези  всички групи са една специалност и се конкурират с друга(и).

Конкуренцията се подхранва с чуждия провал. Можем да я определим като елегантно-подла, вечно усмихната, постоянно дебнеща от някой ъгъл. Макар и терминологията на конкуренцията да е икономическа, ако не бяхме ние, хората, да я прилагаме всестранно, тя щеше да си е само термин.

Имено ние, хората, сме тези, които си казваме:

“Хайде да видим кой ще е по-по-най!” И така “каним играчи“, като превъщаме тях в наши, а нас - в техни конкуренти. Предизвикваме ги, даваме им право на, но не ги задължаваме. Някои отъждествяват силната си конкурентноспособност с власт и се чувстват задължени да “отвърнат на удара”, защото знаят, че имат това право.

По пътя на логиката ни е необходимо средство, което да използваме след създаването на продукта (услугата) - маркетинга. И ако сме малко по-задълбочени и познаваме продуктите на пазара, в един момент виждаме как две компании (фирми) точно чрез своят маркетинг си “удрят шамари”. Например на мен ми е правило впечатление “войната на екрана” между компаниите, предлагащи козметични продукти - “NIVEA” и “DOVE”. “NIVEA“ пуска на екран следната реклама: "Има чудесни кремове за цветя (визирайки Dove със съответната картинка с лалето), но нашият крем е чудесен за кожата".

 Другата вечна конкуренция е запазена за автомобилните компании - “BMW”  и “AUDI”. Ще си позволя да отбележа някой от рекламите:

На билборд в много градове се появи реклама „BMW Автомобил на годината 2006 поздравява Audi с наградата Автомобил на Южна Африка. 

Веднага се появи хаплив отговор от Audi. „Поздравяваме BMW, най-добър автомобил на 2006. От шесткратният победител в рали Le Man 2000-2006”.
През 2009 рекламната война стана още по-ожесточена. В Южна Калифорния се появиха плакати на Audi: «Напълно обновено Audi A4. На ход сте от BMW»

След една седмица Баварската фирма окачи в съседство до билбордовете на Audi свои с надпис „Шах и Мат”.

Начинът, по който тези компании си “разменят комплименти”, не бих казала, че е подъл, а по-скоро предизвикващ отсрещната страна, провокиращ я. Тук присъстват едни доста по-силни елементи на едно доста високо и обиграно ниво. На пръв поглед правилата се спазват, но никой не може да потвърди, че няма зона, която включва определен брой хора, чиито интереси все някога се пресичат без значение, че са конкуренти. Конкуренти, конкуренти, колко да са конкуренти?! В интерес на истината, изразено в проценти би било 90 на 100 са си конкуренти, а на думи 100 на 100 не са си такива (в отделни случаи).

    В заключението си искам да кажа, че конкуренцията е една доста обширна и всеобхватна тема, която разгледана от различен ъгъл или в различен аспект, отрасъл и т.н., се вижда по-различен начин, но безпорен е фактът, че винаги се вижда. Конкуренти винаги е имало, има и ще има и в бъдеще, независимо къде или в какво.

Ако разгледам пример с интервю за работа, евентуалният ни работодател става организатор на една конкурентна среда. Чрез определени изисквания ни дава право на участие, но ние сме тези, които избираме дали да станем участници.

С две думи: право да се конкурира, независимо къде и в какво, има всеки. Въпросът е дали има нужните качества и с какво доближава или превъзхожда другия. Едни искат да имат конкуренти, други искат да са монополисти. Ако се играеше честно, щеше да има за всеки от всичко. Но няма как да спечелиш или загубиш състезанието, ако не  си участвал в него. Ти избираш дали ти стиска, или не! 

© Кари Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??