4.05.2008 г., 7:01 ч.

Кръговрати 

  Есета » Философски
2210 1 1
2 мин за четене

К р ъ г о в р а т и

Попитай едно дете какво иска да стане и то ще ти отговори: голям!

Попитай един младеж какъв иска да стане и той ще ти отговори: самостоятелен!

Попитай един зрял човек какъв иска да стане и той ще ти отговори: преуспял, заможен, щастлив!

Попитай един възрастен какъв иска да стане и той би ти отговорил: дете!

Кръговратът на живота... Всеки се стреми към нещо, което не е! Всеки иска да бъде друго от това, което е! Всеки живее с мисълта за това какъв ще е някога, след време, без да обръща внимание на това, което е сега.

Един неспиращ стремеж към идното, при което се губи връзката с мига, в който протича животът. Едва в старостта, вече достатъчно помъдрял, човек си дава сметка колко неща е пропуснал, гонейки стремежа към бъдещето. И тогава пожелава да може да се върне и отново да стане дете... Дете, което би се радвало на всеки настоящ миг, би изживяло осъзнато всеки детайл, не би бързало за никъде...

Ако можеше, да! Но връщане няма! Има развитие, има движение - само в посока напред. За да се почувства сладостта на живота, трябва да се научим да забелязваме и да ценим днешния ден.

Защото вчера е минало. Каквото сме взели - взели сме го; каквото сме дали - дали сме го; каквото сме пропуснали, изгубено е.

Утре - то звучи като обещание - красиво, вълнуващо, многопосочно, но... само едно обещание. Дали ще го има, дали ще се сбъдне... това зависи от следващите мигове, от предопределението. Но никой не знае.

Докато днес и сега - те са у нас и ние сме частица от тях. Бихме могли да сторим толкова много неща! Да сътворим нещо с ръцете си! С мисълта си! С въображението си! Да преобразуваме една своя мечта в реалност! Да променим нещо така, както бихме поискали! Толкова много неща бихме могли да направим, за да оставим следа!

Животът - тази сложна игра! Ако беше толкова лесен, всеки би бил шампион! Но при добро желание, няма ненаучими уроци. Иска се малко старание, малко амбиция и малко осмисляне, докато решиш да опиташ. Докато усетиш сладостта на настоящия миг. Докато почувстваш, че сам си негов господар и можеш да го накараш да ти служи, да извлечеш максимално полезни неща за себе си, да го усетиш като своя живот...

Животът е низ от мигове!

Приеми ги!

© Калина Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей. Чудесно есе, а чудесата днес са все по- малко, изтинските, иначе който иска може да се радва на фалша и мизерята в духовното си развитие. Написала си нещо, което всеки се прави, че знае, но не прилага, по-често за съжаление! Успех в по нататъшните ти изяви на вскичи житейски полета!
Предложения
: ??:??