Беше топла и задушна вечер. Реших, че като стоя вкъщи, няма да ми олекне. Облякох черната блуза и пола, които показваха колко празна и потънала в марак бе душата ми! Излязох навън! Заромоли лек дъждец. Улиците бяха пусти и само някое мокро куче тичаше в тишината. Разхождах се и имах чувството, че небето ще се стовари над мен. Какво ли по-лошо можеше да ми се случи? Бях загубила любимия си и най-добрия си приятел, олицетворени от един човек...
Седнах в парка, където винаги ходех с него, за да изпуша необезпокоявано една цигара и чух познат глас. Обърнах се и да, това беше той, с неговата нова придобивка! Трябваше да остана глуха за този любим глас. Тъмнината беше покрила всичко и аз реших да се приближа. Не се бях трогнала, а и нямаше за какво. Познавах достатъчно добре човека, за да знам, че няма да остане сам повече от два дни. Бях на крачки от тях и се спрах. Мразех се, че отидох, когато видях жалката фасада на любовта им. Новата звезда беше облякла якето, което аз му подарих. На рък ...