Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя пасианс. Да ти гадая по картите на съдбата и отново неочаквано да се въздигна. Високо нагоре. Защото съм кула от картите на съдбата. Мога да виждам безмерно много напред и да не съжалявам, че ти ме мислиш за крехка и наранима. Защото в бойните изкуства ги обучават най-вече как да падат. И аз се обучих така. Сгромолясвам се театрално и се разбивам на пух и прах. Но когато най-малко очакваш аз пренареждам своите карти. Обръщам невидимите им дотогава силни страни към теб и се престроявам. Ти не знаеш моята духовна сила. Превръщам се в застрашителна бойница с дама пика и попове към теб. Но може би самата изненада от това те сразява... Ти си очаквал тихо и предано да се предам, да лазя гузно в краката ти. Но не - аз съм колода от карти и съм научена да оцелявам. Да устоявам на мъгливи тътени, изригващи вулкани страсти, застрашителни гръмове разтърсващи душата ми. Защото овладях изкуството да падам и да се сливам и ти не можеш да ме разпознаеш в многоликите лица на картите.
Хората започнали да строят кула във Вавилон, която да достигне небето. Но боговете се разсърдили и ги накарали да говорят на различни езици. Може би и ние така си говорим...
Аз съм кула от карти.
Можете ли да ме разпознаете?
Можете ли да видите крехката ми непобедима сила? Можете ли? Едва ли. Аз съм се научила да падам и да не се разрушавам. Там долу да събирам карти от вашите разрушени кули и да се издигам още, високо нагоре. Да се издигам и да пазя гърба си. Защото знам, когато стана силна и неразрушима вихърът на времето ще ме разруши. Ще ме разпилее на късчета изпомачкани карти и аз ще се опитам с последни сили да ви покажа тайната си - как да оцелявате и да строите кули от житейските карти на съдбата.
© Деница Димитрова Всички права запазени