Има една позабравена антивоенна песен. На английски заглавието е Where Have All the Flowers Gone, а немски тя е Sag mir, wo die Bumen sind. Изпята е от безброй световно известни изпълнители, чиито имена днес едва ли говорят нещо на масовата публика. Джоан Баейз, Нана Мускури, Вики Леандрос, Крис де Бърг, Марлене Дитрих, Удо Линденберг са само част от тях.
Сетих се за тази песен, тя дори натрапчиво звуча в главата ми днес, 9-ти март, пътувайки по коренно различните от вчера софийски улици. Ако вчера безброй масички и сергии бяха изнесени навън, и сумати народ се бе преквалифицирал за един ден в улични търговци, то днес няма и помен от тях. И си зададох въпроса „Къде изчезнаха всичките цветя от вчера?“ Та снощи по тъмно тези маси и сергии все още бяха претрупани с една вакханалия от цветове и зеленина. И не само в центъра на София, а и по крайните квартали, през които минавам на път за вкъщи. В кофите за боклук ли отидоха или по домовете на търговците? Да беше зарзават, разбирам – ще го ...