Днес е вторник. Над 400 години минаха откак скиташе из Испания, а аз стоя и се чудя, къде аджеба си, дон Кихоте? Ако се криеш някъде – покажи се! Не бой се, сега времената са други, луди колкото щеш. Никой няма да те подиграва. Тъкмо всички са тръгнали да спасяват народа, включи се и ти!

    Сигурно ще питаш дали ще ти намерим дама на сърцето. Има, само да искаш. Стои си Дулсинея на село, тъкмо завършила висше образование и чака някой като тебе, защото работа тука няма. Но побързай! Току-виж е спестила за билет и дим да я няма към Терминал 2.

    Санчо те изпревари. Още преди 25 години започна да се пълни със санчовци. И те, подмамени от богатството и високите постове, да не забравяме и депутатското кюфте, се запътиха към голямата сцена с мисълта, че правят нещо велико. Ама не се променят, за разлика от твоя другар. Без пари са дошли, ама без пари няма да си тръгнат. Знае ли човек… Може пък просто да чакат да им свършат. Едва ли.

    Истината е, че те са едни вятърни мелници. Но не са просто някакви мелници. В нашите очи са великани. Тяхната перка толкова бързо се върти, че ако успеят да смелят зърно тази година, охоо! Ако не – здраве да е ! И догодина е година, както и следващите четири. Няма да си сменяме мелниците когато ни хрумне, я!

    Приличаме си обаче с тебе. Напоследък най-редовно приключенстваме до нашия замък, наречен „Народно събрание“. Вярно е, повечето пъти се връщаме с напълно разбити надежди. Ама пак отиваме и пак се повтаря същото. Не се отказваме, ей!

    Сигурно те отвратих. Отвратен съм и аз, но се свиква. Надявам се не съм те уплашил. Най-вероятно съм. Трябва да е ненормален човек, че да не се уплаши. Хората казват, че си луд де, но аз не вярвам.

    Та, ако случайно решиш да се покажеш, ще ни намериш в чалготеките. Там ние сме героите. Не се обиждай, идалго, но някои са облечени досущ като теб – кой с каквото намери. Знаеш ли, понякога сякаш те виждам някъде в тълпата, но после те губя.

    Ех, къде си, дон Кихоте?