2.02.2008 г., 8:02 ч.
"Kъдето е хлябът, там е и родината?"
2 мин за четене
"Където е хлябът, там е и родината"
Всеки човек има свой собствен свят. Това е неговият роден дом, град, отечество. Този свят е свързан с много спомени за детството, с радостни семейни празници. Това остава завинаги в сърцето му. Но... понякога не стига и тръгваме да търсим своето щастие в чужди земи.
През различните периоди на развити на България откриваме и различни причини за емиграцията. В периода на социализма, продължил 45 години, думата емигрант е звучала като престъпник. Българите, които са успели да напуснат страната, са го правили главно по политически причини. По времето на Тодор Живков много хора с прогресивни идеи и убеждения са били подложени на гонения, преследвания и за тях емиграция означава свобода.Чуждият свят ги приема, дава им възможност за ново начало. Безспорно за тях това е новата родина. Пътят назад е бил невъзможен. Много от тях са успели да намерят реализация, която им носи не само пари, но и удовлетворение. Други вероятно не са успели и са живели години с тъга по родния дом.
Има хора, които винаги са се стремили към предизвикателствата на чуждия, непознатия свят. Хора с прогресивни идеи, които не са открили своето достойно място тук и искат нещо ново и неизвестно. Нека си спомним бащата на компютара, българина Кристо Явашев, който опакова сгради, човека паяк, който се катери по високи сгради. Те са превърнали чуждия свят в свой, смайвайки го със способности и интелект.
В периода на демокрацията хиляди наши сънародници напуснаха страната с цел икономическа стабилизация. Някои са си представяли, че на мястото, където отиват ще спечелят лесно пари и ще постигнат мечтите си. Но дали винаги е така? Понякога да, понякога не. Чуждият свят си остава чужд и трудно се свиква с неговите нрави и обичаи. Наши сънародници, заминали за чужбина, разказват колко нелеко са привикнали към емигранството с чувството, че не са свои в чуждите земи сред чужди хора, където пробиват път с къртовски труд. Уверили са се, че там не се забогатява лесно и бързо.
Много наши съотечественици приемат мястото, където работят за временно, защото техните семейства са в България. Други харесват новото място и отвеждат близките си и започват да градят своя нов живот, за тях това вече е новата родина.
Забогателите с труд и усилия там не забравят родната им страна. Даряват суми за различни благотворителни инициативи, защото им е мил споменът за отечеството.
Много млади хора приемат предизвикателството да докажат своите знания и умения на ново, непознато място. Те се устремяват към чуждия свят, породени от интерес към науката. Условия за развитие, перспективите за успех за тях са важни. Те са млади, приспособими, инициативни и никак не е трудно "там, където е хлябът" да стане и "родина".
Всеки човек има свой собствен свят. Това е неговият роден дом, град, отечество. Този свят е свързан с много спомени за детството, с радостни семейни празници. Това остава завинаги в сърцето му. Но... понякога не стига и тръгваме да търсим своето щастие в чужди земи.
През различните периоди на развити на България откриваме и различни причини за емиграцията. В периода на социализма, продължил 45 години, думата емигрант е звучала като престъпник. Българите, които са успели да напуснат страната, са го правили главно по политически причини. По времето на Тодор Живков много хора с прогресивни идеи и убеждения са били подложени на гонения, преследвания и за тях емиграция означава свобода.Чуждият свят ги приема, дава им възможност за ново начало. Безспорно за тях това е новата родина. Пътят назад е бил невъзможен. Много от тях са успели да намерят реализация, която им носи не само пари, но и удовлетворение. Други вероятно не са успели и са живели години с тъга по родния дом.
Има хора, които винаги са се стремили към предизвикателствата на чуждия, непознатия свят. Хора с прогресивни идеи, които не са открили своето достойно място тук и искат нещо ново и неизвестно. Нека си спомним бащата на компютара, българина Кристо Явашев, който опакова сгради, човека паяк, който се катери по високи сгради. Те са превърнали чуждия свят в свой, смайвайки го със способности и интелект.
В периода на демокрацията хиляди наши сънародници напуснаха страната с цел икономическа стабилизация. Някои са си представяли, че на мястото, където отиват ще спечелят лесно пари и ще постигнат мечтите си. Но дали винаги е така? Понякога да, понякога не. Чуждият свят си остава чужд и трудно се свиква с неговите нрави и обичаи. Наши сънародници, заминали за чужбина, разказват колко нелеко са привикнали към емигранството с чувството, че не са свои в чуждите земи сред чужди хора, където пробиват път с къртовски труд. Уверили са се, че там не се забогатява лесно и бързо.
Много наши съотечественици приемат мястото, където работят за временно, защото техните семейства са в България. Други харесват новото място и отвеждат близките си и започват да градят своя нов живот, за тях това вече е новата родина.
Забогателите с труд и усилия там не забравят родната им страна. Даряват суми за различни благотворителни инициативи, защото им е мил споменът за отечеството.
Много млади хора приемат предизвикателството да докажат своите знания и умения на ново, непознато място. Те се устремяват към чуждия свят, породени от интерес към науката. Условия за развитие, перспективите за успех за тях са важни. Те са млади, приспособими, инициативни и никак не е трудно "там, където е хлябът" да стане и "родина".
© Ифи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всичко е точно така.Добре написано.Браво.Аз съм една от тези емигранти,в момента.Всичките ми стихове са емигрантски и почти всичките имат макар и зрънце тъга.Оцеляваме с определената си цел тука само силните.Не всеки може да бъде емигрант.“...Няма втора родина,нито втори роден дом.„-цитат от стихотворението ми ПО ЕДНО.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
