Живота е една голяма борба между хора, различни по характер, с различни гледни точки и мнения по даден въпрос. Разбира се, винаги има такива, които губят и такива, които печелят. В повечето случеи губещите се отказват и престават да се борят до край за това, което искат. Ако попаднат в безизходни ситуации не знаят накъде да тръгнат, попадат в една тъмна улица, но дори не тръгват да търсят светлинката, която е тяхното спасение.
Липсата на изход не означава, че трябва да престанем да го търсим, не означава,че трябва да спрем да вярваме и да си даваме надажда занапред. Всъщност вярата е важна. Тя трябва да съществува във всеки един от нас и да не я пускаме да си тръгне или някой да ни я отнеме. Вярата ни дава сила да продължим напред, дава смисъл, за да намерим онази светлинка - нашето спасение. Трябва да се научим и да губим, и да печелим, така, както,като сме малки се учим да ходим и говорим. Няма човек, който да е нямал своите падения и възходи в своя живот. Но пък, когато загубим, трябва да се учим от грешките си и да се опитваме да не ги повтаряме. Също така трябва да се учим и от грешките на другите, за да не сгрешим като тях. Човек цял живот се учи от всички и всичко около себе си, дори понякога от самия него.
Според мен няма безизходни ситуации, винаги има изход за всичко, но трябва да го търсим, а не да чакаме той да ни намери, защото това е невъзможно. Грешките ни дори трябва да ни правят по-силни, да ни мотивират да продължим и да не се предаваме.
Е, това е моят характер, моята гледна точка и моето мнение по този въпрос. А вие какво мислите?!:)
© Лейди Всички права запазени