9.04.2010 г., 10:03 ч.

Липси 

  Есета » Други
1706 0 12
1 мин за четене

Говорим с липсите си. Оправдаваме се с имитацията на бездушници. Всъщност ни боли от оставане.

Защо си тук? Не искам да събирам безпомощните грижи и недосънуваните сънища. Не ми се влачат и резервни гуми. Скучни са ми вариантите за вечност, сгушени във венчален пръстен... и някъде захвърлен на етажерка с прах...  

Мечтаеш... за съвпадения, недоразумения, флуиди.

Рисуваш завръщането си. Покрай липсите и страховете се свивам и аз. Очакването спира на ъгъла на отчаянието...

Докосвам неизплакани сълзи и всяка стъпка, неоставяща следа.

Чужда ми е... мисълта, че тя е оригиналът, а аз... обедната хапка и резервна гума...

Не ме разбираш, не всичко е изричане.

Ще се върна пак на сутринта. В чужда кожа. Ще се наметна с излишно нетърпение - и всичко ще започне и свърши както подобава...

Не ми се тръгва, а очите са ми сухи. Изпитвам завист, че утре ще съм друга.

Невъзможно ми е всичкото преструване...

Немерих те - чужд и случаен... Не ми се разбиват светове.

Ще си тръгна, не всеки остава до край, не всичко е изричане и сълзи.

Мълча. Друг път няма - ще изуча самотата.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно изречено. Дълго носено, премълчавано. Вик. И стон. И много, адски много поезия и философия...Поздравление, Стеф. Благодаря ти, че ме подслонихте в Пловдив и ми беше толкова уютно в къщата на Ламартин...Благодарение и на твоята топлина! Ив
  • Най-трудните решения...
    Себе си или другия...
    Да беше толкова просто...
    Много хубаво си го казала - радвам се, че сподели!
    Привет, Яна!
  • Изречено.Завладяващо.Истинско.
  • "Не искам да събирам безпомощните грижи и недосънуваните сънища."
    Харесах!!!
  • !!!
  • много е хубаво
  • И на мен много ми хареса!!! Поздравления!!!
  • ...а когато приключи вечерята със самотата, духни свещичката и... излез... и се огледай за... някой, който също е духнал свещичката...
  • Благодаря Ви! Прегръщам всички Ви!
  • Прекрасно! Много истинско и откровено! Всъщност тайничко всеки от нас е 'резервна гума' в нечии мисли (собствени или чужди), в нечий живот (собствен или чужд), в нечии представи (собствени или чужди)!
  • хареса ми -много е истинско
  • "Всъщност ни боли от оставане." - Силно!
Предложения
: ??:??