Лудост... Каква дума! Каква... интересна дума. Шест букви, които могат да донесат скръб и тъга на всеки... Лудост.
Каква измама. Да, измама. Лудостта не е лошо нещо. Тя е скривалище. Укритие. "Къща". Това е начин хората, които им е трудно да се приспособят към реалността бягат. И обществото им слага клеймото "Луди" и ги заключва зад решетки. Да не би случайно "опасните луди хора" да навредят на добрите хора.
Добри хора... ха-ха... Колко забавно. Точно тези хора, с тяхното бездействие затварят свои себеподобни в килии и ги изоставят там да гният, и червеи да ги ядат.
Лудост... Но кой всъщност чертае границите? Кога един човек "е с всичкия си"? Ние? Аз? Бог?
Бог? Бог не съществува. Бог е мъртъв, както гласи знаменитата фраза на Ницше. Ние убихме Бог. Как? С развитието. Ренесансът уби вярата. Фанатизмът бе жив, но истинската вяра, която поддържаше Бог жив, умря. Забавно... самото звучене на този израз "Бог е мъртъв".
Но дори и да е жив, той е просто едно чудовище. "Всемилостивият и всемогъщ Господ Бог" ни е оставил да убиваме своята планета, да се самоизбиваме, да рушим. И защо? Защото бог = чудовище. Няма добър бог. Няма такова нещо. Просто такава сила рано или късно те изпълва с поквара. И дори и да е бил той, Бог, някога добър и милостив, сега е побъркан кръвопиец. И ние сме неговите жертвени агнета. Той може и да е спрял Авраам да убие сина си, но не спря Труман да заповяда убийството на 480 хиляди японци. Да да... не ми казвайте: "Прави го, за да спаси своите войници". Такова масово убийство не може да бъде простено. И ние не го наричаме луд... Труман за нас е герой. Заслужил президент, всесилен като бог... бла-бла-бла...
Той е един убиец. Не казвайте: "Пилотите са натиснали бутона." Те са си вършели работата. Те са пилоти. Не те са казали на Сталин, че успешно са взривили първата атомна бомба, а след няколко часа подписват заповедта за бомбардировката. Не се опитвайте да оправдаете това. Това не е нещо което МОЖЕ да се прости. Най-голямото наказание според мен, което този мъж може да изтърпи е да бъде хвърлен на оцелелите... там, в онзи ад. В пещта, която технологичния кошмар, който той е хвърлил върху града, е създал. Да... един хубав ад за Труман.
Но ето... Бог го няма. Няма го. Защото Tруман умира спокойно в леглото си на почтена възраст...
© Пламен Минчев Всички права запазени