Пак опирам лицето си в твърдия плат на възглавницата. Тъмнината е превзела стаята ми и е обладала завивките на леглото ми. Опитвам се да заспя, докато теб те няма. Искам да заспя бързо, за да дойде утре и пак да видя най-красивите очи на земята. Отново да потъна в техния захлас и да се усмихна като малко дете. Гласът ти да погали нежно слуха ми, докато прошепва "Обичам те!". Да стоя на прага на сърцето ти и просто да надничам. Да докосвам отново кожата ти и да бъда част от теб. Да проклинам всяка следваща секунда прекарана далеч от прегръдката ти. Да мразя времето, защото препуска, когато сме заедно. Под падащата лунна светлина ще се промъквам в тъмното. Страх ме е, че няма да те намеря и може би ще изчезнеш от мен в тишината на нощта. Минавайки през мен само със звук няма да усетя парещото ти докосване и ще загубя съзнание. Липсата ти ще остави тъмнина в мен, която само твоето присъствие може да разруши. Ревността ми, знам ще те погуби, ако някой ден се доверя на нейната прегръдка. Ще ...