Любовта е силна като смърта

Тя идва тогава, когато най - малко я очакваш. Спира дъха ти, кара сърцето ти да замре. Променя живота ти и ти се пренасяш в един по - добър свят, свят изпълнен с чувста и усещания, свят без плътност и материя. Тя те променя, обсебва те и слага край на твоето предишно Аз. Коя е тя?

    Казват, че на света има само две невъзможни неща -да се върнеш в утробата на майка си и да се завърнеш след смърта. Аз бих добавила и трето - невъзможно е също да обичаш, а после да забравиш това чувство. Защото не се забравя онова, което те кара да се чувстваш по - лек и от вятъра, по - силен от ураганите, по - силен дори от смърта.  Любовта живее в душата. Тялото умира, но душата е вечна.

     Смъртта е една. Но тя не е краят на човека. Тя е само преход от един свят към друг. Може би по -добър, а може би - не. Душата напуска тялото ни, но тя не се превръща в безлична летяща в космоса прашинка, а в една свободна, наситена с емоции и чувства, пътуваща през времето енергия. Това разбира се е една от многото тези написани по въпроса какво е смъртта и къде отиваш след нея. Но каквато и да е истината, неоспорим е факта, че няма нищо, което може да я спре. Тя е по - силна от всичко. Но не и от любовта. Да, любовта, също като смърта идва изведнъж, без дори да си дадем сметка и да я чакаме. Но онази истинската, чистата любов, която се ражда в душата. Тя е смисълът, тя е и жаждата, тя е онази нежна ръка, която бавно и спонтанно засвирва най -очарователната мелодия на струната на твоето сърце. Обичаш ли, светът за теб далеч не е това, което е бил до вчера. Нищо не изглежда така лошо и грозно, както в сивото ежедневие от твоето сякаш монотонно минало. Обичаш ли, ти се раздаваш, защото другият е по - важен. Човекът до теб е твоят свят, в който с радост би останал до края и с радост би затворил очи завинаги. И дори да знаеш, че ти остават три минути живот ти би ги прекарал точно с този човек. И когато сърцето ти спре, струните ще продължат да свирят онази чувствена мелодия и тя ще звучи във вечноста.

      Любовта е силна като смъртта, защото и след нея нищо не е вече същото. Понякога след нея всичко е сякаш приказка, понякога тази приказка просто се стопява. Идва разочарованието, идва болката. Измама е мисълта, която кара много влюбени да посегнат на живота си заради тази разкъсваща болка от любов, защото дори смърта не може да убие това чувство. Душата поема пътя към вечноста, носейки в себе си онова сладко - горчиво чувство. Ето, че любовта е силна като смърта, но смърта не е силна като любовта. Тя не може да наруши цялостта на душата, не може да изтръгне и капчица от нашите вълнения и емоции. Нито любовта, нито болката са подвластни на смъртта - и двете се лекуват докато сме живи, но са безсмъртни. Могат да затихнат, могат да се подтиснат,н о не могат да бъдат забравени или убити.

     Любовта има изпепеляващата сила на смърта, но е далеч по - силна от нея. Защото смърта не те прави по - добър или по - истински. Тя е само вратата, която се хлопва зад гърба ти и никога не се отваря отново. А сърцето на влюбения не може да бъде сърце на лош човек, защото то е сърце изпълнено с най - висши чувства. Ето в това се крие логическата сила на любовта - тя превръща и най - жестокия господар в роб на собственото си сърце.

     Тя е вечна и непобедима.Тя те кара да се усмихнеш на света, тя насочва погледа ти към красивите неща в живота. Тя е себеотдаване, тя е смисъл. В името на Нея ние прощаваме, ние живеем, а понякога умираме. Тя е по - силна и от смърта и нейното име е Любов.