14.02.2014 г., 21:34 ч.  

Любовта и хората 

  Есета » Лични
1816 0 2
2 мин за четене

Любовта и хората

 

 Свети Валентин е може би най-прекрасният празник, в който влюбените хора показват един на друг, колко голяма е любовта помежду им. Но какво всъщност означава този ден за тези, които не са получили огромен букет или кутия шоколадови бонбони във формата на сърца, а само едно малко, тихо, но искрено "обичам те"?! 
Когато истински обичаме човека до себе си, независимо кой ден от годината е, би трябвало да му напомняме всеки ден, че е така. Но какво се случва, когато дойде четиринайсти февруари, а ние не можем да изразим чувствата си, защото любимия човек не иска да ги разбере... или може би не трябва ?! 
   Тогава ние - момичетата се чувстваме потиснати и се затваряме в себе си. Задавали ли сте си въпроса "защо се случва това"? Момичето се чувства сякаш е в тунел, от който не намира изход, защото не може да каже "обичам те" на "нейното момче", а той съответно не знае колко щастлива ще я направи само с двете думи... Но дали точните думи, които са толкова мечтани от всяко едно момиче са точно "обичам те"?! Или е достатъчно да чуе "здравей, мила, как си"?
   Всяко момиче си е задавало въпроса "има ли кой да ме обича?" и всеки път намира различен и различен отговор.
   Като цяло човека страда поради липса на любов и загриженост от любимия човек. Независимо момче или момиче, мъж или жена, куче или котка всеки заслужава да бъде обичан и да има възможността да обича.
Любов, любов, любов и пак любов е думата, която ще съществува вечно. Вечното чувство, което никога няма да напусне, когото и да било. Знака, който ще бъде рисуван и изобразяван навсякъде.
   Усмивката, която озарява всяко лице, чувайки, виждайки или... усещайки любовта е най-искрената, защото любовта е над нещата, тя е над човека, над животното, тя е над всичко!! 
Има един често задаван въпрос, който се върти в женската глава, а той е именно "наистина ли ме обича?" В това никой, никога не може да бъде сигурен поради простата причина, че ние - хората сме прекалено жестоки един към друг и никога не си казваме цялата истина - винаги има нещо, което спестяваме на отсрещния човек. Никога не можем да знаем отговора на вечните въпроси, защото четенето на мисли е само в филмите направени по сценарий, а живота е едно предизвикателство. Любовта е игра без сценарий и правила, при нея няма определено нещо, което да се случи в определено време на определено място.
То просто се случва... Влюбваш се и играта започва отначало!!! 

P.S. За всички, които не харесват Свети Валентин и са над 18 години... Моля, сипете си една чаша вино и помечтайте за любов! 
 

© Вероника Теодошева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз Ви благодаря искрено за полезният и красив коментар!
  • Браво, Вероника!
    В началото започваш не така убедително, но след това започва огромното удоволствие да се чете есето ти.
    Толкова вярно, искрено и чисто си споделила своето откровение...
    Чак ми се прииска да се влюбя
    Благодаря ти, дечко!
    Пиши и публикувай!
    Не се плаши от липса на коментари или от негативни коментари. Хората често не оценяват това, което са срещнали. А във всяко откровение има красота, стига да е наистина откровение, с чиста и изпълнена с добро и обич душа...
    Благодаря ти!
Предложения
: ??:??