3.06.2008 г., 20:10 ч.

Любовта ми 

  Есета » Любовни
1922 0 1
1 мин за четене
 

  

Любовта ми


Всяка вечер си лягам с мисълта за него. Мил и забавен, весел и усмихнат. С красивите му думи, с които ме е лъгал. Защо съм била толкова глупава? Била съм сляпа, а той за мен е бил като светла звезда в тъмнината. Заблуди ме, когато ми казваше колко ме харесва. След това и колко ме обича. Продължавам да заспивам с мисълта за него. Сега тя е грозна и тъжна. Спомените за красивото са заличени от неговото ужасно държание, което най-после излезе отвъд неговата черупка. В ума ми сега се явяват дните, в които дори не ме поздравяваше. Минутите,  в които стоеше близо до мен и не ме поглеждаше. С тях вървят ръка за ръка и спомените отпреди. Когато ми казваше „здрасти" и как коремът ми се свиваше. Не можех да си поема дъх. Боли ме, когато се замисля как ме е лъгал и колко сълзи са изтекли за него от моите очи. Аз съм била само поредното момиче, увлякло се по милото момче. Какъв е той в действителност? Мил и безсърдечен. Аз можех да си затворя очите и да не виждам какво прави, но не мога да затворя портала към сърцето си. Само то решава душата ми какво ще изпитва. Когато си лягам, понякога мисля с часове за него, докато възглавницата ми не стане мокра и се усетя, че плача. Тогава пак се сещам за него. Спомням си как очите ми често бяха влажни и зачервени... Всички ме се подиграваха, че съм плакала. Тогава идваха и неговите думи: „За мен така си сладка и аз те харесвам. Не им обръщай внимание." Тогава отново потъвам в мисли. Спомените за него плуват в ума ми като в море. Това продължава много преди да заспя. Отново с мъка и влажни очи оставам със спомена за любимия човек, който ме нарани жестоко. Оставам с любовта си, тъжна и красива, подранила и  наранила ме. Тя, любовта ми... сива, подранила и  наранила ме. Тя, любовта ми...

© Мария Грънчарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??