Със съдействието на родителите публикувам есето на Мануела Горсова. Тя е в кома от 05.08.2007 г. след тежка катастрофа, предизвикана от Максим Стависки. Най-отдолу помествам банкови сметки, за да може всеки, който има възможност и желае да се включи в кампанията за набиране на средства за лечението й, за да може Мануела да оздравее, да напише още есета и сама да пожелае да ги публикува.

Мануела Горсова

Любовта може всичко

Защо истинската любов никога не е голямата, защо голямата любов никога не е първата, защо първата любов никога не е последната?

Има безкрайно много форми на любов. Неуморната любов между родители и деца. Или не рядко нервната любов между братя и сестри. Непременно трябва да спомена и съзаклятническата любов между приятелки, разбира се, любовта между мъжа и жената, между момчето и момичето.

Има поне три чувства, по-хубави от чувството да си влюбен: първо - да паднеш от шестия етаж и отново да се изправиш на крака, второ - в самотна пустиня да намериш бидон с вода, и трето - да си родиш бебе. От все сърце желая първите две да ти бъдат спестени. Но стискам палци след някоя и друга година заедно с подходящия партньор да се потопиш в третото чувство.

Със сигурност тя е едно от най-хубавите преживявания, което може да ни връхлети буквално всеки ден. Който се е влюбвал от пръв поглед, го знае, на когото не му се е случвало, копнее да му се случи.

Но както всичко на този свят, и любовта си има обратна страна на медала. Върху нея са изобразени и несигурност, разочарование, завист, ревност, засечки по средата на пътя. Срутването е болезнено, да не говорим и за удара. Всичко те боли, душата е напълно смазана, сърцето е разкъсано на части. Дори мозъкът се е превърнал в развалена филмова лента: непрекъснато върти до втръсване едни и същи спомени. Естествено само прекрасните, не толкова прекрасните са почти изтрити. Няма пощада!

За да разцъфти тя, е нужна атмосфера, хармония и смелост да бъде изречена. Без нея не става нищо. Тя дава, без да изисква, и взема, без да пита. Тя може всичко, но не разрешава да я принудят за нищо. С нея ние сме силни, чрез нея ставаме слаби. Безнадеждната храброст е нейният щит, боязливата надежда - нейното оръжие. Без нея нито един път не води до целта, тя прокарва пътека за всяка звезда. Тя е вятърът в платната, бурята - в чаша вода. Случва се тя да ни разбие, но и да лекува всички рани. Щастието е неин спътник, болката - нейната постоянна сянка. Диханието й охлажда пламъка, огънят й остава белези.

Но какво би бил животът без тръпката на риска? Без безкрайно дългите клетви към телефона: "Хайде, позвъни!" Без напрежението, когато късаш листенцата на маргаритката, в търсене на горещо мечтаното "Обича ме!"

Любовта между мъжа и жената възниква и там, където най-малко я очакват, защото взривява рамките на вечната еднаквост и създава нещо ново.

Първата любов обаче никога не е последната. Със сигурност ли? Съвсем! Сърцата, макар и понякога бавно, се лекуват. Ще се изкатериш отново от дупката, ще заздравеят раните ти, отново тайничко ще си мечтаеш. Може и малко да се влюбиш, докато светът отново се подреди. И все някога, тогава, когато най-малко се надяваш, тя, голямата любов на твоя живот, ще удари истински като гръм.

Е, казват, в любовта нямало нищо невъзможно. Всеки от нас е ангел с едно крило. И ние можем да летим само, ако се прегърнем силно.

_________________________________

Сметка Мануела Красимирова Горсова

Пиреос Банк клон Витоша

BG71 PIRB 8050 4601 7165 34 - BGL

BG12 PIRB 8050 4601 7165 29 - EUR

Помогнете и като изпратите SMS на 1572 за МТел и Глобул