Любовта – тази измамница
Любовта – тази измамница
Тя те привлича, иска те, кара те и ти да я пожелаеш. Гали те и бавно те целува, дава ти въздуха, наситен с меки аромати. Тя те приспива и влиза нагло в съня ти. Плува в съзнанието ти като малка рибка в коралов риф. Гмурка се из цветните ти фантазии и ги докосва пламенно с връхчетата на белите си, копринено гладки пръсти. Обгръща с длани съзнанието ти, стиска го силно, изменя го, деформира го, а когато разтвори ръцете си, оттам политат новородените ти мечти, сякаш са рояк пъстрокрили пеперуди, блуждаещи хаотично из пространството на въображението ти. Тя се промъква под завивките ти и топли измръзналите ти крака със своите, косата й гъделичка палаво раменете ти. До теб е в студените нощи, опряла сладострастното си тяло до твоето, сложила покорно глава на гърдите ти. Сгушва се в дъха ти и трепетно се движи в ритъм със сърцето ти. Събуждаш се и първото нещо, което виждаш са очите й – дълбоки, влажни, пълни с милиони, милиарди звездни искрици. Устните й – влажни, мамещи, канещи. Те привличат, те възбуждат, те обичат. Изкушават те. Тя обаче не чака ти да я целунеш пръв. Впива се жадно, смучейки с жестока ярост жизнеността ти. Тези устни...така топли, така меки, така омагиосващи, карат всичко в теб да крещи: “НЕ СПИРАЙ!”. Тя не спира. Тя се възползва. Дъхът ти замира...кръвта във вените ти шеметно напира по стените им, блъска се, дълбае, търси изход навън, кипи гореща, иска да избухне, да те залее, да те удави. Всеки нерв, всеки капиляр, всяка жилка и всеки мускул са извън твоя контрол. Губиш представа за времето, губиш усещането си за плътност. Ти летиш. И тя е вътре в теб. Краде живота ти, гребе с пълни шепи от разума ти, забива нокти в чувствата ти, разпилява принципите ти, изхвърля ги, стъпква ги, прави ги на пух и прах. Летиш сред облаци от памук и диаманти, някаде далече долу оставяш пепелта от хаоса на живота ти – пепел от хора, пепел от теб, пепел от ненужно ежедневие. И падаш. В същата тази пепел. Отворил си очите си, а нея, любовта, я няма. Взела е своето и си е отишла. Разпалила, използвала, ограбила, избягала. А ти си беден и сам, студено тяло и ограбена душа. Нещастно влюбен.
Страдаш за нея. Искаш пак да вкусиш от това блаженство. Няма я. Няма ги цветните корали в твоя риф, няма я бисерната вода и топлия южен ветрец. Ти си просто една самотна лодка сред бурята на нещастието. Ти си глупак, който е предаден. Предаден от себе си, от инстинктите си, от сърцето си. Остави се на една измамница да ти открадне най-свещеното, което някога си имал – твоето АЗ. Сега си друг и това ти пречи. Пречи ти да се усмихваш, да пееш, дори да спиш, пречи ти да си буден. В главата ти има само празно пространство и дим от изгорелия вече огън, има паяжини от отдавна откраднатия разум. Съзнанието ти тя е потъпкала в калта, там, заедно с твоите принципи. Кръвта е уморена, сърцето – наполовина. В очите ти се чете твоето ново име:Нещастник. Сляп си за другите, глух за себе си. Ръцете ти треперят, защото искат да докосват, да притискат, да галят страстно онази измамница, онази красива нимфа. Любовта. Но тя отдавна те изостави. При тази мисъл ръцете ти затреперват още повече, но сега вече от ярост. Искат да удрят, да чупят, искат да нараняват. И започваш да удряш по бъдещето си – жестоко разбиваш мечтите си, чупиш ги на хиляди парчета, а те оставят дълбоки, кървави рани по изстрадалата ти кожа. Раните ще зараснат. Ще ти останат само белезите. А те ще носят спомена за горчивата болка. А болката, ще ти напомня колко щастлив си бил. Ще се зароди едно ново желание в твоята ограбена, пуста душа – желанието поне за минута пак да бъдеш герой в онази приказка, в която се разказваше за щастието и радостта. Живееш, страдайки. Защо си слаб? Защо се предаде? Съжаляваш? Не. Мразиш? Не. Тази измамница ти взе всичко и ти даде повече, отколкото можеш да понесеш. Искаш ли да те целуне пак?...
© Пенка Келешкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това есе ще ме грабва винаги със силата си...
-
Супер е!
-
Любовта-тя озарява лицето ми,кара очите ми да блестят!Не се чувствам ограбена.Бих искала да ме целува отново и отново!
Есето ме "грабна" и вече започвам деня си с него.
Отлично!Поздравления! -
Всичко си има своята цена!Колкото по-истинско..толкова по-скъпо!Не ме е страх от тази болка!Ще платя!!!
-
Не беше ми се случвало...
-
Комплименти!
-
ех този чат ... до какво ли води .. познато ли ти е Деси?
-
Чета това всеки ден. И винаги спира дъха ми. Преживявам всичко,сякаш се случва с мен тук и сега.Невероятно е !
-
поздравления!наистина е направо страхотно.много е хубаво!6
-
Поздравления!Невероятно есе.
-
Благодаря ви
аз много си го обичам това есе -
Невероятно е!
-
Леле страхото есе!Поздравявям те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
