„На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи
прегърна ме и каза:
- Вземи, вземи парите сине и учи...”
Спомняш ли си болката от обидите? Самотата? Бузчувственноста? Празнотата? Стаените мечти? Близките мечти? Изгарянето от тях?
Струваше ли си!?
Струваше ли си всичките тези месеци? Годините?
Толкова нощи сълзи... Толкова нощи унижения и обвинения... Толкова нощи бдене над мен... роден и нероден... Толкова нощи свит стомах - дали ще ме бъде?... Дали ще ме има?...
Струваше си мамо!
Повярвай ми! Струвало си е!
„Едва ли, ала ще успея мамо.
Как няма да успее твоят син ...