16.09.2007 г., 23:46 ч.

Маршрутът 

  Есета
1098 0 1
Всичко минава толкова неусетно... Минути и животи някак си се сливат в хаоса на вселената. С бодра крачка, устремени към нулата, вървим незнайно къде, незнайно защо, незнайно с кого. Вървим, без да се спираме, заради някакви безсмислени всекидневни ужаси. Обхождаме уж съзнанието и в същото време не намираме и следа от това, за което сме тръгнали.
Сред толкова много бели петна, сред улици и булеварди, сред безинтересни случки и преживявания. И никой не успява да обясни на друг причините, отговорите, символиката... Всеки сам за себе си открива истини или заблуди. И всеки сам в борбата за парче от стар и овехтял пъзел.
Всяко усещане за рационалност се стопява в огъня на безкрайното скитане. И самата граница е толкова тънка, сякаш примамлива дори... Като невидим конец, свързващ двата края на далечни дестинации. И всеки път залитаме по него, допускайки понякога, че всеки един миг може да се окаже последен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??