Казват, че мечтите не могат да ни бъдат отнети и най-много радост и тъга могат те да ни донесат както от сбъдването им, така и от несбъдването им. И още, внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Вярвам, че когато нещо е залегнало дълбоко в сърцето ни, то ще се сбъдне. Когато желаеш нещо неимоверно силно и Бога и дяволът ще ти помогнат, за да го постигнеш, дори не е необходимо да знаеш как ще се случи. Трябва само да вярваш. Зная, че всеки има едно малко вътрешно гласче, което нашепва или пък откровено крещи, че мечтите му ще бъдат реалност и не можем да пренебрегнем този глас. Дори и да се съмняваме понякога в него, все се надяваме, че той не ни лъже, нали така?

      Но нека не се заблуждаваме – мечтите изискват целеустременост и труд, за да се осъществят. Не можем да разчитаме само на надеждата, на случайността и на провидението. Зад всяка постигната мечта стоят труд, лишения, сълзи, много разочарования, но и мотивация, че дори и нещо да не се случило от първия път, то все ще се случи в правилния момент. Трябва да си твърд, решителен и да вярваш. Когато вяра и усилия вървят ръка за ръка, се постигат феноменални неща. Със сигурност всеки като дете е имал моменти на съзерцание към небето и звездите, а в малкото детско сърчице са туптели безброй желания. Някои са били наистина детски и наивни, но други силни копнежи, които сме си обещавали, че ще постигнем един ден. За вторите ми е мисълта, че никога не трябва да изоставяме.

      Като малка не си вярвах, постоянно се съмнявах в себе си и това ми беше вменено от толкова много хора, някои от които дори бяха твърде близки до мен. И така растях с идеята, че от мен надали ще стане „нещо“, но същевременно бях и раздвоявана от малкото гласче, за което споменах по-горе. То не ми даваше мира. То отказваше да приеме, че не мога да се докажа и че не мога да изляза от рамките на хората около мен. Това гласче беше бунтар и не се отчайваше, когато бях атакувана от кой ли не. Всъщност това беше моят глас, който тогава не смеех да изкажа, но той растеше в мен с огромна сила, докато накрая не победи и не ме преобрази. Отчаяното и тихо момиче се оказа, че има свой глас, свое виждане за нещата и може да намира сили само и единствено в себе си, ако трябва.

      За да имам това, което имам днес и да се чувствам удовлетворена, платих с много сълзи, с много хора, които оставих някъде назад по своя път, с душевни терзания, които никои не видя и не съпреживя с мен. За да следваш пътя на мечтите си, трябва да разчистиш този път от всичко, което би могло да те спре и със сигурност няма да е лесно или особено приятно, но за да имаш това, което искаш, понякога трябва да се откажеш от това, което си имал. Никоя промяна не е лесна, но винаги е за добро и трябва с отворени обятия да приемаме новото. То е чуден дар, който някога в миналото тайно сме искали, нали така?