Вселената е нещо толкова огромно, че капацитетът на човешкият мозък е прекалено малък, за да я обхване цялата. В нашата галактика има около милиард слънца, около които навярно обикалят планети. А само в обсега на земните телескопи има към шест милиарда галактики. И може би като недостижимо бреме лежи вечният въпрос без отговор - има ли и други живи същества в безкрайния космос? Но на тази загадка вероятно скоро няма да бъде намерен ответ.

        Други, не по-маловажни въпроси тежат в съзнанието на всеки земен жител, един от които - щом ставам от леглото всяка сутрин, храня се, дишам, чувствам, всяка вечер си лягам и през цялото време не спирам да мисля, то тогава аз жив ли съм? И още по важният въпрос би бил „Съществувам ли?“

За да си отговорим на тези два толкова блиски и напълно еднакви въпроса трябва първо да разберем какво е „мисълта“.

        Мисълта е едно съвсем човешко качество. Бихме ли могли да съществуваме без нашите мисли? Бихме ли могли да направим каквото и да е без тях? И все пак осъзнаваме ли какво е нашата мисъл? Какво тя представлява за нас?

        Мисълта е нашето „АЗ“. „Мисля, следователно съществувам!“ е възклицание, което не можем да отречем. Преди всичко мисълта е осъзнаване, че сме живи. Без нея ние трудно бихме могли да живеем в нашия материален свят. Но какво все пак е мисълта? Не е ли просто един логически процес, който протича в нашия мозък? Да, мисълта е нещо измеримо, всъщност тя е физически и електрохимически процес който се извършва в нашия мозък. Някои биха казали, че тя е нашия разум. Wikipedia  ни дава следното определение за нашия разум:

Способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности.

Според съвременните философски понятия, мозък и разум са две различни неща. Мозъкът е физическата и биологическата материя, намираща се  в черепа на човека, а разумът е свойството и способността на мозъка да създава мисловни процеси. Така че простичко казано „мисълта“ е детенцето родено от „разума“.

Целият ни свят се гради на мисълта. Но мисълта е физически процес, който ние доста успешно сме пресъздали в нашите компютърни системи. Мисълта се подчинява на логиката. Още от малки, нашата мисъл започва да функционира, да трупа знания, информация, започва да формира програми и шаблони на поведение.

        Можем ли да проумеем, че живеем в свят, който е изграден от нашите мисли и в това се крие основната причина за това, което сме сега?  Проумеем ли истината, разберем ли я, то тогава сме си отговорили и на въпроса „Съществувам  ли?“

       Съществуваме не само физически, но и духовно в свят, който е отражение на нашето „АЗ“ и не можем никого да виним за това. И колкото повече ние и нашите мисли се развиват, толкова по-силно влияем на начина на развитие на света, защото светът е нашето лично огледало. Да съществуваш, да си жив, това  не е нещо, което можеш да отхвърлиш с лека ръка или да бъде чисто човешки избор. То не е нещо, което можеш да докоснеш или видиш, но можеш да го почувстваш в себе си, заедно със дълговековната история на своите прадеди, която е хваната ръка за ръка с твоето „съществуване“.

В. Д.