Моето отмъщение..
Моето отмъщение..
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе дошла...
Такава бе представата ми за любовта, бе една загадка, един лабиринт от чувства и копнежи, от който обаче винаги аз излизах с разбито сърце, винаги аз леех сълзи и проклинах късмета си... а не исках да е така... Прииска ми се поне веднъж ти да си на мое място, ти да плачеш, а аз да се смея на твоята слабост, ти да ме търсиш и да мълвиш: “Обичам те”, а аз да затръшвам вратите на сърцето си пред теб...
Да, исках да ти покажа какво е да обичаш, а да не си обичан, да страдаш, както страдах аз и да се откажеш от любовта, сякаш тя бе виновна за твоята коравосърдечност! Да, щях да те подмамя, да те заблудя с невинните си очи и ти да паднеш в моя капан. Щеше да ме обичаш дори повече отколкото те обичах аз, щях да се погрижа да е така и точно когато си най-щастлив и когато сметнеш, че не можеш да живееш без мен, аз ще си тръгна... просто така, без причина, както ти го направи! Та защо да ти давам обяснения, защо да си губя времето в празни думи, от които смисъл няма... защо?! По-добре да си отида мълчешком - така съмнението ще остане твоята единствена утеха, твой единствен спътник, за да се чудиш ден след ден къде сбърка! Да, ще те накажа, това ще бъде моето отмъщение за това, което ми причини, за сълзите, за болката, за миналото! Обикни ме, ако имаш смелост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Рашева Всички права запазени
