Драс. Драс. Жълта черта тук, червена извивка там, кафява, черна, лилава, синя. Имам моливи от всички цветове и техните нюанси. Нарисувах една голяма шарения от цветен графит.
Започнах с полагането на основите, разбира се. Тях направих с обикновен молив. Тъмно сив графит. Чисто нов и подострен. Имам и един, използван многократно, без връхче, стар и почернен, но предпочетох да използвам новия, по-чистия. Всъщност няма голямо значение, все пак резултатът ще е един и същ.
Молив. Той е като права и тънка пръчица. Обикновено е с дължина приблизително 16 сантиметра и около 7 милиметра широк. При честа употреба се подостря и става все по-къс. Но винаги нанасяме един и същи цвят от графита му по листа. Те не се смесват като при боите, а всеки цвят си е за себе си, могат да се наслояват, да се потъмняват.
Един въпрос ме мъчи. Защо графитът на обикновените моливи за чертане е сив? Защо не нанасяме първите щрихи с лилво например? Сивото е моногамно, средното между черното и бялото, неопределено, негативно и на моменти дори странно. Сивотата е израз на еднообразие, безразличие и самота. Сякаш щом започнеш да запълваш сивите очертания, внасяш цвят, вдъхваш живот и пораждаш мисли. Но и сивото си има своите нюанси, своята красота, само по себе си.
Но да се върнем на молива - един от любимите ми предмети. Тези пръчици са с толкова правилна форма! Изваяни до последния детайл. Имат остри връхчета, чрез които начертаната линия е толкова тънка и тъмна. Писецът им се изписва по хартията, изхабява се, но не сменяме молива, а просто го подостряме и той отново е годен за писане, докато не свърши.
Обичам да рисувам, чертая или просто да си драскам. Предпочитам моливите пред боите и пастелите. Възможностите ти с тях са ограничени, само ако нямаш въображение и не знаеш правилните методи. Имаш ли всичко това, можеш да създадеш картина, дори и само с молива, да, сивия!
© Мая Всички права запазени