Момиче в огледалото
„Но накрая всичко
отминава... черната сянка... дори мракът не е вечен. И идва нов ден." Самознай Майтапер „Властелинът на пръстените"...
... ... ...
Никога няма да забравя деня, в който я видях да плаче за пръв път. Сълзите ú бяха толкова горещи и солени, че сякаш прогаряха рани в кожата на ръцете ми. Бузите и останаха бледи, само част от очите и почервеня. Малките капилярчета в очите и се напълниха с кръв и погледът ú заизглежда като изрисуван. Видях я как зарови пръсти в косата си и се сви на кълбо на пода. Разтресе се в измъчен хлип и остана да стои така за малко. Наистина не можех да повярвам, че ставам свидетел на това. Тя беше силен човек - никога не показваше слабост пред хората, казваше винаги какво мисли и нямаше човек, който да може да я отклони от целта и. Сега обаче аз виждах едно съвсем друго момиче у нея. Не намирах и капчица останала решителност в погледа ú, колкото и да търсех, не откривах и грам самоувереност. Тя беше някак си по-красива докато плач ...