23.10.2007 г., 15:23 ч.

Моят брат - един прекрасен човек 

  Есета
7292 0 2
2 мин за четене
 

      Знаете ли, приятели, преди минути се породи поредната причина, която да ме направи толкова щастлива, че да пожелая да споделя радостта си с всички тук и всички да научат какъв човек е моят брат. Допреди малко аз се двоумях дали да публикувам един мой стих. Двоумях се, защото не знаех дали би се харесал на всички тук, дали съм се справила добре. И, разбира се, както винаги, в мига, когато ми липсва самочувствие и не знам как да постъпя, се появява моят брат, който с усмивка и мили думи ме подкрепя и помага да продължа - не говоря само за стиховете ми, говоря изобщо в живота. Понякога му се чудя, когато започнем да разговаряме. Той се изразява така, сякаш има голям опит във всичко, а е по-голям от мен само с 2 г. Повечето му приятели, да не кажа всичките, не са опознали толкова живота. Те разчитат само на мама и тати, докато брат ми разчита винаги на себе си, предпочита да не зависи от никой. Понякога се налага да се разделим за известно време (2-3 дни). През това време сърцето ми се къса. Тъжно ми е и сякаш в гърлото ми има топка, която ме задушава и не мога да дишам. В него намерих не просто брат. В него намерих приятел, най-добрия. За съжаление, обстоятелствата са такива, че още от 13 годишна аз живея през учебно време с брат си, без родителите ми. Ето защо той ми е и майка, и баща... Заедно сме преживели какво ли не. Не, че животът ми е ад, но просто без неговата помощ в много случаи, може би днес нямаше да съм това, което съм. Може би щях да тръгна по пътя на "верните" си приятелки и да пропуша и пропия, може би щях да се забъркам с кварталните отрепки, може би нямаше да бъда толкова запален фен на моторите и литературата. Защото той ме научи да вярвам в себе си, когато бях нова в класа, нова в училището и когато от всеки ъгъл чувах злобни обиди и намеци, само защото съм по-добра от някой в нещо. Благодаря му много често и се радвам, че имам такъв човек до мен, защото той е моят образец за идеалния човек.
         Е, това е всичко, което желаех да споделя. Може и да не се справих добре (за първи път пиша есе:)), може и да получа критики, но аз съм щастлива, че показах на всички колко много обичам моя брат.

© Михаела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!Ти си щастливка! Аз съм скарана с брат си и не си говориме вече 1 година почти... но знам каква е обичта между брат и сестра! Страхотно си го написала! Целувки! 6+
  • Справила си се идеално! Понякога най-добрите творби се получават без да мислиш какво пишеш,а просто да се довериш на сърцето.Аз също имам брат,който е с 6 години по-голям,но и един ден без него е като цяла вечност. Обичам го страшно много! Браво за написаното! 6
Предложения
: ??:??