25.10.2005 г., 9:35 ч.
Моят полет
3 мин за четене
Имам нужда да полетя , да се издигна над страховете си , за да разбера най-сетне какви са те...
Дали ме е страх от тъмното?...Едва ли.Иначе защо толкова обичам нощта?
Дали ме е страх от високото? ...Едва ли.Иначе какво правя сега на ръба на този мост? Страх ме е да скоча , но умирам при мисълта , че няма да скоча заради страха си.
През целия ми живот ме е било страх - от това нещо да се случи , но и да не се случи , да сгреша , но и да успея... Страх ме беше дали ще те срещна , а после ме бе страх да не те изгубя... Сега ме е страх от мъката , която руши крехките стъклени капчици сълзи , в които крия спомените за теб...
Ти ме бе научил да съм безстрашна , научи ме да живея с теб и сърцето ми те следваше навсякъде...С теб всичко бе само усещания , чувства , ярки цветове , светлини , допир , дъх на страст ...Когато бе с мен животът ми беше прелестна пътека сред облаците ...вървях по нея на пръсти , леко , нежно , едва докосвайки бялата пухена прегръдка на небесата , водена от слънчевия лъч - вълшебно блестящ и озаряващ сърцето ми...
С няколко думи ти разтресе небето , моето облаче се обърна и аз паднах от него ...падах и падах дълго надолу , небесата ставаха бездънна черна яма , мрак , диви крясъци , гръм ,а аз падах....докато не се строполих в каменния затвор на тъгата , където моят страх бе моят палач...Къде съм? Защо ? Защо всички ми казваха да броя до десет преди да ти кажа , че те обичам ? Това променя ли чувствата ми ? Едва ли...Защо трябваше да обмислям всеки безценен миг , прекаран с теб , за да не допусна грешка , да не залитна към моята бездна ? Не можеше ли просто да летим на крилете , с които нежността между нас ни даряваше? Да живея за теб , да дишам за теб , да копнея за теб дори в миговете , когато си плътно до мен , да ме желаеш , да правиш чудеса от любов , само за да видиш усмивката на грейналото ми детско лице , да лежим опрели лицата си едно до друго , да се смеем и да плачем , да говорим , и мечтаем , да се борим един за друг , да горим от мъка , когато не сме един до друг и да сияем , когато вече от гъстата шумна градска тълпа ти виждаш само мен ....аз виждам само теб....
Сега теб те няма , остави ме , сама....на дъното.Чакам присъдата си.Страх ме е , че не си до мен. Страх ме е дали вътре в мен ще надделее страхът? Дали това е начинът да продължа да живея ...да живея с теб....да живея без теб....да живея ?!?!?!?....
Страхът , моят враг , моят приятел , моят грях ... Ако беше тук щеше да видиш , че точно страхът ме спаси от лапите на отчаянието. Но не страхът , че теб те няма.....а страхът, че и аз съм изгубена...някаде вътре в мен....или може би още съм долу....Страхът ми ме научи да летя НЕ заради теб , а заради себе си. Той ми подаде ръка от дъното - НЕ ТИ! Той ме научи да живея без теб - НЕ ТИ!
Сега стои до мен на моста...вторачен в дъното , после в небесата...от мен зависи моя полет - НЕ ОТ ТЕБ! И ако скоча и падна , страхът ми ще плаче за мен - НЕ ТИ! Ако пък литна нагоре из висините , само страхът ми ще ликува там долу - НЕ ТИ! Ето аз вече мисля за СЕБЕ СИ - не за теб....
Сбогом , страх , аз скачам........
Дали ме е страх от тъмното?...Едва ли.Иначе защо толкова обичам нощта?
Дали ме е страх от високото? ...Едва ли.Иначе какво правя сега на ръба на този мост? Страх ме е да скоча , но умирам при мисълта , че няма да скоча заради страха си.
През целия ми живот ме е било страх - от това нещо да се случи , но и да не се случи , да сгреша , но и да успея... Страх ме беше дали ще те срещна , а после ме бе страх да не те изгубя... Сега ме е страх от мъката , която руши крехките стъклени капчици сълзи , в които крия спомените за теб...
Ти ме бе научил да съм безстрашна , научи ме да живея с теб и сърцето ми те следваше навсякъде...С теб всичко бе само усещания , чувства , ярки цветове , светлини , допир , дъх на страст ...Когато бе с мен животът ми беше прелестна пътека сред облаците ...вървях по нея на пръсти , леко , нежно , едва докосвайки бялата пухена прегръдка на небесата , водена от слънчевия лъч - вълшебно блестящ и озаряващ сърцето ми...
С няколко думи ти разтресе небето , моето облаче се обърна и аз паднах от него ...падах и падах дълго надолу , небесата ставаха бездънна черна яма , мрак , диви крясъци , гръм ,а аз падах....докато не се строполих в каменния затвор на тъгата , където моят страх бе моят палач...Къде съм? Защо ? Защо всички ми казваха да броя до десет преди да ти кажа , че те обичам ? Това променя ли чувствата ми ? Едва ли...Защо трябваше да обмислям всеки безценен миг , прекаран с теб , за да не допусна грешка , да не залитна към моята бездна ? Не можеше ли просто да летим на крилете , с които нежността между нас ни даряваше? Да живея за теб , да дишам за теб , да копнея за теб дори в миговете , когато си плътно до мен , да ме желаеш , да правиш чудеса от любов , само за да видиш усмивката на грейналото ми детско лице , да лежим опрели лицата си едно до друго , да се смеем и да плачем , да говорим , и мечтаем , да се борим един за друг , да горим от мъка , когато не сме един до друг и да сияем , когато вече от гъстата шумна градска тълпа ти виждаш само мен ....аз виждам само теб....
Сега теб те няма , остави ме , сама....на дъното.Чакам присъдата си.Страх ме е , че не си до мен. Страх ме е дали вътре в мен ще надделее страхът? Дали това е начинът да продължа да живея ...да живея с теб....да живея без теб....да живея ?!?!?!?....
Страхът , моят враг , моят приятел , моят грях ... Ако беше тук щеше да видиш , че точно страхът ме спаси от лапите на отчаянието. Но не страхът , че теб те няма.....а страхът, че и аз съм изгубена...някаде вътре в мен....или може би още съм долу....Страхът ми ме научи да летя НЕ заради теб , а заради себе си. Той ми подаде ръка от дъното - НЕ ТИ! Той ме научи да живея без теб - НЕ ТИ!
Сега стои до мен на моста...вторачен в дъното , после в небесата...от мен зависи моя полет - НЕ ОТ ТЕБ! И ако скоча и падна , страхът ми ще плаче за мен - НЕ ТИ! Ако пък литна нагоре из висините , само страхът ми ще ликува там долу - НЕ ТИ! Ето аз вече мисля за СЕБЕ СИ - не за теб....
Сбогом , страх , аз скачам........
© Радостина Денчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
мацкооооооооооооо искара ми петица с това свое есе
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!! С У П Е Р Е!!!!! -
Страхотно е!!!Не падай, а полети!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
