15.04.2008 г., 19:49 ч.

Моят свят 

  Есета » Лични
4276 0 1
5 мин за четене

                                 М О Я Т  С В Я Т

 

„Не позволявай страхът от грешки да те извади от играта!”

Това е мотивът, който винаги ме е ръководил безпогрешно, и чрез който винаги съм постигала целите си. Никога не трябва да губим вяра в собствените си възможности и умения да ги реализираме. Всеки, който вярва в способностите си, може да бъде полезен за себе си и за обществото. Аз мисля, че го доказвам. Успях чрез спорта да каля волята си, да преследвам безотказно победата и никога да не се поддавам на страха. Годините в спорта изградиха у мен една уравновесена психика, която ме научи да приемам както големите победи, така и неизбежните загуби. Паднеш ли духом – ти вече си загубил състезанието. Затова народът е казал: „Здрав дух - здраво тяло.” Така е и в живота.

Никога няма да забравя първите състезания по плуване, на които трябваше да се явя. Очаквах ги с нетърпение, но и със страх. Трудно се научих да владея емоциите си, които ескалираха, особено преди самия старт. След няколко неуспешни за мен състезания си дадох сметка, че причината не е в моята подготовка, а в липсата на самоконтрол. Прецених, че не бива да преследвам победата на всяка цена и да се притеснявам от евентуален неуспех. Сама се убедих, че по-важно е преди участие да бъда спокойна и да дам всичко от себе си. Започнах всеки път преди старта да си повтарям: „Ти можеш!” И резултатите не закъсняха.

Когато имаш някаква конкретна цел или мечта, която искаш да се осъществи, то не трябва да се предаваш. Трябва да вървиш все напред и да покажеш на себе си и околните на какво си способен. Аз никога не се обръщам назад. Преодолявам препятствията с повече или по-малко усилия и винаги продължавам напред, без да спирам. Най-важното е обаче, преди да предприемем каквото и да било, да обмислим ситуацията с всички възможни посоки на развитие. Не бива да подценяваме дребните на вид детайли, защото в противен случай последствията може да се окажат фатални. Най-добрата награда за всеки е добрият резултат, макар за него да сме положили много труд и усилия.

Важно място в развитието на днешното общество заемат контактите с хора от различни краища на света. Затова за мен изучаването на чужди езици е крайно необходимо. Чрез тях ние прекрачваме държавни  и времеви граници, обменяме информация, обогатяваме езиковите си знания. Владеенето дори и на само един език е голям плюс за нас. Например, руският език ми позволява да общувам с много хора от различни точки на света. Любопитно ми е как живеят, с какво се занимават, какви са интересите им. Така успявам да открия много приятели, които ме обогатяват духовно. Скоро например ми беше любопитно да науча как празнуват Коледа в Англия руски изселници - какво пазаруват предпразнично, какво приготвят за празничната трапеза, какви подаръци си разменят.

Всеки един от нас има нужда от подкрепа. Когато на човек нещо му тежи, той иска да сподели с близък приятел. Аз например в такива моменти често избирам компанията на домашния ми любимец. Обикновено споделям проблемите си с моята тарантула, която е невероятна – търпелива, добър приятел и незаменим слушател. Знам, че няма да получа отговор от нея. Знам, че няма ми даде съвет, както приятелите ми. Но знам също, че ще получа най-ценното – ще се успокоя психически и ще мога да продължа напред. Такава е моята рецепта, с която успявам да се лекувам душевно и да показвам на околните, че мога да бъда победител. Затова аз бих перифразирала народната мъдрост така: „Тарантулата е най-добрият приятел на човека.”  И всеки един трябва да открие за себе си нещото, с което да успява да балансира емоциите си.

Изпитан метод за освобождаване на натрупаното емоционално напрежение за мен е изкуството. Чрез рисуването и свиренето на музикален инструмент човек може да изрази себе си. Аз успявам да покажа своите чувства и моментни настроения чрез четката и боите. Миговете на щастие пресъздавам на листа чрез топли и ярки цветове. Последната червено-оранжево-жълта пеперуда, която нарисувах, сякаш бе събрала в себе си не само моята радост, но и на целия свят. Тъгата пък в моите рисунки е облечена в сиво. Дъждовният зимен ден е обичайния фон на емоционалните ми изблици. А бялото е цветът на душевното ми равновесие. Израз на спокойствието ми винаги са белите дрехи или тези в светли тонове, които предпочитам да нося от малка.

А може би белият цвят в моя живот не е случаен! Убедена съм, че той е предопределен. Приемам го като част от детската си мечта - един ден да облека бяла престилка и да лекувам хората. И вярвам, че този миг наближава. Сигурна съм, че да си лекар е призвание, а не просто професия, защото няма нищо по-хубаво от това да помагаш на хората и да се радваш на тяхната усмивка. Вярвам, че и след години ще мисля по-същия начин, затова от сега обещавам:

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.”

                                                                 (из „Хипократовата клетва”)

© Весето Ковачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??