Светлите лъчи на топлия летен ден нежно галеха билото на великата планина. Тази планина по чиито върхове небето се сливаше в страстна целувка със земята,а свободата там бе най-чиста и сладка. Освен на волния вятър планината беше майка и на река, чиито води от незапомнени времена следваха хода на човешката история.
В този ден реката бе особено пълноводна в следствие на пролетните дъждове, а край нея едно русокосо момченце кротко си играеше с разноцветните камъчета по брега.Изведнъж то спря, загледа се в бистрите води и си даде сметка,че познава една твърде малка част от голямата река. Така то реши да поеме пътя към познанието,с глоби си малък сал и се пусна с него по водата.Неусетно пропътува няколко часа,омагьосано от шума на бистрите води и нежните природни краски.
Не мина много време и салът стигна до брега, на който живописно бе разположено малко китно селце.Момчето спря, остави сала настрани и отиде, водено от любопитство да разгледа околността. Край реката един старец кротко ловеш ...