Моята среща с Пейо Яворов
Застинали в студената стая, седнали един срещу друг – си говорим двама, но не издаваме и звук. Свещта очертаваше острия профил, а безжизнените очи проникваха някъде дълбоко в душите ни. Две души – едната млада, а другата стара, сякаш отразени една в друга, родени една за друга. Едвам съзирам в тъмнината две страдащи очи проклели светлината, умрели за света. Чувам неясен стон да пронизва тишината „Какво ми даде от разкоша си – ти толкоз щедър към едни...“, а след това отново мъртвешка глухота. Вглъбен в мисли черни и спомени злочести, едвам усетил моето присъствие обърна се към мен по име и ми каза просто:
- Клетник йощ един! И твоето сърце ли пламъкът проклет докосна? И ти ли свръхземните въпроси цял живот ще дълбаеш ням и невярата тревожна ще те остави сам?
Да това бе вярно... И аз не живеех и аз горях. В моята душа неспирно се бореха две същества – ангел и демон. Но те не в пепел, а в надежда превръщаха всеки нов ден. С вяра поглеждах към синьото небе и прия ...