Без съмнение те са най-известните двамина за всички времена. Най-добрите художници и писатели са пролели море от бои и мастило, опитвайки се да представят загадъчните им взаимоотношения.
Например:
Тя: лекомислена съблазнителница, склонила мъжа си към това, което сякаш е недостъпно.
Той: легендарен родоначалник и в същото време - жертва на своята доверчивост. Наивен мъж, не съумял да обуздае своята лекомислена жена и съгрешил заедно с нея.
Или:
Тя: благочестива, сдържана, чиста, пълна с разкаяние от стореното.
Той: груб, безсъвестен, наказващ и отмъщаваш за този злополучен ден, когато попада в капана.

Не, те не са холивудски знаменитости, разкошно срещнали се и модно разделили се. Става дума за персонажи, познати на всяко дете. Адам, Ева и някаква словоохотлива змия - първият романтичен триъгълник в историята.
Време е да отърсим пепелта от древното грехопадение. Твърде дълго живеем с тези горчиви плодове - плодът от Дървото на познанието.
Днес, независимо от многобройните опити да се поставят мостове, взаимоотношенията между двата пола стремително се сриват в пропастта.
За да се запълни пустотата помежду нас е необходимо да се доберем до началото, до самите корени.
Какво се е случило тогава, в зората на историята? Защо до ден днешен на устните ни не изсъхва вкусът на ябълката, с който всичко е започнало?

"И взе Ева плода и го изяде, и даде също на своя мъж."
Щом веднъж сме отворили страниците на Писанието най-напред трябва да помним, че там се описват явления от висш порядък, резултатите, от които се отразяват и на нашия свят.
За да съединим едно в друго двете начала - мъжкото и женското, нужно ни е да проумеем посланието в неговите Висши реалности. Зад езика на символите се крие дълбоко съдържание, наистина достойно за Книгата на книгите.

НАЧАЛОТО
В света действува една сила, наречена "Творец". Нейната цел е да доставя безкрайно наслаждение. Именно и за това било създадено творението - Адам, единствена душа, блаженствуваща в Райската градина, докато не ударил часът...
"И рече Творецът: "Не е добре Адам да бъде сам, ще му дам помощник, равносилен на него."
Безкрайни са тълкуванията на тази фраза. Още повече, че на иврит "равносилен" звучи като "против него".
В началото душата била "безполова", с други думи и двата пола съставяли в нея едно цяло. Подобно на новороденото, тя получавала всичко необходимо, желанията й били в зачатъчна форма, а съзнанието още не било развито.
При такива обстоятелства за пълноценно наслаждение не може и дума да става. Душата е трябвало да порасне.

ДЕТСТВО
Да се наслаждаваш - какво по-просто от това? При това е така естествено. И примерите са на всяка крачка - децата ни само това и правят. И на това "детско ниво" мнозина остават цял живот.
Но ние имаме възможност да постигнем нещо повече. "Порасналият", с други думи духовно развитият човек, може да получава огромно наслаждение и от това да дава на другите. Ето, че общата душа трябва да се научи и съчетава правилно това, което получава и това, което дава.
Затова Творецът я разделя на две половини: мъжка, чието име е Адам и женска - с името Ева. На мъжката част, на Адам, е присъщо свойството да дава, на Ева - да получава. От това време женската част, Ева, отговаря за това да получава наслаждения от Твореца, а мъжът, Адам, подобно на Твореца, да бъде също така любещ и отдаващ.
Ако и двете части постигнат взаиморазбирателство и се обединяват за общи действия, те създават единен "съд", способен да вмести в себе си цялото Висше изобилие.

МЛАДОСТ
Но да се върнем към библейския сюжет. Ева решила да опита плода, с други думи да получи определено наслаждение. "Дървото на познанието" олицетворява желанието за наслаждение от онова, което е недостъпно в момента. Но подготовката още не е завършена и "забраненият плод" заплашва да върне творението на по-низкото ниво - под властта на егоизма.
Отначало всичко е благополучно. Адам спокойно минава край изкушението, т.е. с лекота съблюдава забраната. Но задачата на Твореца е не тази - неговото творение да се шляе в Рая, а да го подготвя за съвършенството. И затова той се обръща към "най-големия хитрец" - змията.
Разбира се, "змията" не е познатото ни пълзящо същество. Става дума за разчетливия егоизъм, който манипулира всички нас. Познавайки ролята на Ева в общата душа, тя е избрана да съблазни Адама към забранения плод, към това, за което той още не е готов.
Змията убеждава, че безграничното наслаждение е възможно още сега. "Човекът е роден да лети"...
Но кратък е този "полет". Наслаждението ги опива и увлича, те се отдалечават от Твореца. И, губейки своята близост с Него, Адам и Ева са изгонени от Рая. С други думи отхвърлени на по-ниското духовно стъпало, на нивото на материалния наш свят.
Всички ние сме потомците на тази душа, разделена на двата пола. Подобна на тях и като тях, неразбиращи се едни други.

ЗРЕЛОСТ
"Най-стабилното в днешния живот е нестабилността" - казва в едно интервю за в-к "Маарив" професорът по социология Оз Алмог. - Препоръчват ни да променяме всичко - от мебелите до своите партньори. Така ние привикваме към изневерите. Това дава отпечатък на семейния живот. В началото на съпружеството е привична "еуфория", но след време се появява "умора на материята" и идва скука. При младите това идва доста бързо. Техният съвместен живот се разпада като пясъчна фигура, достигната от вълната. Щом партньорът им "омръзне" те моментално се превключват на друг".
Днес всяко трето семейство се разпада. В наше време като че няма нищо по-чупливо от взаимоотношенията между двата пола. Това е не само поражение, а поражение, което често е смъртоносно.
Какво по-нататък?

ВЕЧНОСТ
Трябва да осъзнаем, че сред нас се е загнездила змията - егоизъм! Тя унищожава всички добри начинания. Трябва да и противостоим съвместно и постоянно. В противен случай нашият живот ще гори отново и отново в реактора на лъжата и ненавистта.
Необходимо е да гледаме на семейния живот като на част от духовния процес, като на възсъединение двете половини на творението в едно цяло. Любовта е не само страст, тя е и още отказ от себе си, заради любимия.
И още - да се помни, че последствията от духовното прегрешение е невъзможно да изправим в плоскостта на нашия свят. И ние сме призвани да допълним едни други във всички желания, на всички степени, водещи към Твореца.
Именно духовното единство на диаметрални противоположности създава хармония - защото тогава между тях се проявява силата на абсолютното себеотдаване, висшата награда на творението.
Ако помним това, то и в обикновения живот ние не ще изпаднем до раздорите. Това не е невъзможно. Змията така дълго ни е лъгала, че вече не вярваме на нейните обещания. Мъжът и жената ще бъдат истински щастливи един с друг, когато знаят, че само заедно те са ТВОРЕНИЕ, БЛАГОСЛОВЕН СЪД, в който пламти вечният огън.