На дъщеря ми Северина

                      Защо блестят косите ти? – мое мило, мило момиче. Защо са разпилени,

без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.

И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти

снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – звездички. Хубава си, мамо, знаеш ли? Много си красива, събудена в ранния следобед. Розова си! И пораснала! Оттук нататък? Де, да, знам. Има стъпки по снега и по пясъка. Има и местенце между тях. Пред тях. Ти искаш да летиш! Рано е... – първо, първо в началото е хубаво да повървиш.

                      Стъпалата ти са толкова красиви – боси – дори когато нямаш лак на ноктите.

                      Страх те е, че си сама? Няма страшно, ще видиш. Страх те е дали ще срещнеш, дали ще  я познаеш, дали ще я откриеш? Тихо, тихо. Чуй ме. Тя ще дойде.

                       Смееш ми се! И смехът ти е същият, и гласът ти е същият, а ти си на цели двайсет годинки.

                        Прекрасно е да си двайсетгодишен и да чуваш, че отвсякъде долита музика.

                        Повярвай ми.

                        Ти искаш ли нещо да ми кажеш? Една момичешка тайна поне ми сподели?  Не-е-е, мамо!

                         За цигарите ти вече знам, друго има ли? Не-е! А защо си толкова загадъчна и нежна, и оставяш следи. Изящни следи. Ти ли пееш? Или от душата ти долита музика. Трепти. Фалшиво пееш, но знаеш ли кое е от значение? – Че ти се пее.

И ти тичаш, тичаш напред със своите млади, засмени, безкрайно обичани двайсет годинки.

                         Свещичките горят запалени, а ти учудено ги гледаш, като дете захласнато, а те горят, горят!

                         Запази си, мамо, пламъчето живо! Опази си го, когато има силен вятър и дърветата са разлюлени. Или когато капне капка дъжд, или от твоите очи.

                         В шепички. Прибери го надълбоко, пусни го да се сгуши в теб и си го пази. Опази си го. Мое мило, мило двайсетгодишно момиче, само да знаеш как те обичам! Трябва, мамо, нещо да ти пожелая, а въобще не знам какво. И има ли значение какво ще бъде то, ако отвътре сърчицето ти тупти, тупти и заглушава мамините думи. Чуваш ли? Чу ли двайсетте специални звъна? Чуваш ли, че мама те обича? Ти танцуваш. Знам. И ми се усмихваш, благодарна. Хубава си, мамо! Много си красива на рождения си ден!

                                                                                                                        Стефка Галева

                                                                                                                         Гр. Сндански