На Фабер с Любов или Размишленията на един безбожник 2
На Фабер с любов
или
Размишления на един безбожник II
Написах 'есе' преди няколко дни. Спомен за дядо Марин или Размишленията на един безбожник. В него излях доста емоция (и все негативна) та е време да се насоча към неутралното. Скоро получих коментар: ... не, по-добре сами отидете и го вижте.
Това... да не го наричаме есе, защото няма да е по стандарта, е моя своеобразен отговор на коментара, прекалено разплут, за да се побере в коментарите, с присъщия ми, да го наречем егоизъм, ще му отделя място сред другите откровения.
"Най-накрая коментар, при това съгласуван!!! Благодаря Ви за критиката, все пак за нея пиша, нея чакам. Колкото до злото, споменато от Йоан Богослов, нима етическата наука не ни показва колко сложни са взаимоотношенията между човеците и без да поставяме Добро и Зло като абсолюти, пък и да си позволяваме да им придаваме лица на белобрад старец, син спасител и всеобхватен дух, борещи се с опашато човече в трико, прекарало с престоя в солариума. А пък не е ли малко изплъзване, ако кажем, че делата, а понякога престъпванията на светския закон на гореспоменатите личности са дяволско дело? Нали Той има власт над бесовете, не беше ли свети Антоний казал 'Ако Бог ви е дал сила над мене...' и т.н. Това значи ли, че по божия воля Дина Ланей разбива главите на своите 5 и 3 годишни синове и опитва да довърши 18 месечното си пеленаче, а Агнес Бояджиу оставя стотици да измрат без лечение, но по християнски; царе, папи и патриарси да тънат в разкош, докато цели нации поверени им овчици измират от глад? И нима най-голямото световно богатство е набор златоусти пропагандисти, големи на думи тълкователи на светите книги, специалисти в набирането на нови членове, но не и в грижата за вече придобитите?!?
А колкото до 'и рече безумец в сърцето си...', струва ми се, че се връщам във втори или трети клас с диалози като 'Ти си тъп!', 'Не, ти си тъп!' 'Не, ти си тъп!', 'А ти пък си смръдльо!'. Но все пак, измъкването на любимия християнски цитат от Давидовата песнопойка след 'Господ е Пастир мой' и напомнянето, че целият ми живот ще е препълнен с 'гнусни престъпления' защото не съм способен на добро дело, ми помогна да си спомня защо точно вилнея срещу религиите; усещането за превъзходство, породено от... нищото. Но все пак, нима след като неверниците са беззаконни варвари, вярващите са пазители на абсолютно познание? Да заявиш, че половинчатите, взаимно отхвърлящи се драсканици на кръвнишки семитски племена в палестинската пустош преди 2-3 000 години не могат да се сравнят със цялото колективно познание от тогава до днес е доста... смело. Електричество, ваксинации, еволюция, хелиоцентризъм, генетична модификация на зърнените култури, парламентарна демокрация, астронавтика, инженерство, медицина, всяко наше достижение за последните VI века не струва нищо пред почитта към невидимия Баща, изгубения в превода Син и всеприсъстващия отсъстващ Дух...
А това, последното, не знам дали беше провокация или не, но все пак да кажем, че Бог е сътворил всичко, следователно е извън всичко, ergo не можем да Го сравним с нищо и Той остава като противовес на Вселената в дуал от типа Битие-Небитие, колкото и замечателна тема да е, съответства на разговор във философска катедра, за Нищото и неговите измерения, а както си спомняте от първия абзац на тоя (и без това претрупан) коментар, не считам преживянето по някой академичен въпрос за съвсем удачна похаба на време. В общество, което има сериозни теми за преглед като проституцията, детската порнография, борбата с наркотиците и организираната престъпност, корупция във властта, затваряне на музеи, галерии и обсерватории, да седнем двама да си бъбрим за естеството на някое божество, при условие, че единият го смята за литературен герой, с отношение към света колкото Торбалан и Палечка, а другият го отбранява, без шанс да бъде склонен към обратното, би било не само похаба на GB, но и зверско отегчение за който седне да ни слуша (респективно чете :D).
Отново, благодаря за първата (от надявам се много) конструктивна критики, даващи ми такава удачна храна за размисъл. Със здраве и до другия коментар."
© Бен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Проблема ми е с организираните религии и техния мотив за абсолютното познание на вселената, естеството на духа, живот след смъртта, смисъл на съществуване и est. "
По отношение на религиозността винаги и за всички е актуална опасността от изпадане в прелест (заблуда, измама), в болната мистика (има и здрава такава), гностицизъм, сектантство и т.н.: "Бъдете ТРЕЗВЕНИ*, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;" ( 1Петър 5:8)
Св. Григорий ПаламА е ключова богословска фигура, основоположник на исихазма, който е стълб в православно християнската догматика и практика.
*Духовната, а и всякакъв друг вид трезвост, е задължителен същностен елемент в православнохристиянската духовна наука. -
Още един щателен коментар. Такива ги обичам
Да, наистина,при връзка с духа бихме се преобразували,обожили(?) и спасили, но само ако Духа е истнски и абсолютен,но уви,след като може да се изнамери оправдание за насилието, жестокостта, сляпата омраза и себичността, и да се маскира като набожност и достойнство...
А и да, в Исая имаше нещо от рода на 'Аз творя мир и нося бедствие' та, да Бог, като властелин на Вселената(щото така Го определят в еврейските молитви-Melech Ha-olam)носи и злото. А и мерси, че ми напомни, в следващите Размишления на безбожник(III)почвам Новия завет...sorry :/
А и,да,Палечка е герой от един сборник приказки на Ханс Андерсен от 1840 или някъде там, но е вдъхновена от английски и германски приказки за малки деца изникващи от цветя като Tom Thumb или Малечко Палечко в Англия.
Но не смея да оспорвам метафизиката. Проблема ми е с организираните религии и техния мотив за абсолютното познание на вселената, естеството на духа, живот след смъртта, смисъл на съществуване и est. Никой не носи познание за естеството на вселената, нито аз, нито те. Нали Омар Хаям имаше нещо такова в Рубайд(тука по памет)'Нима на теб, гадина зла/Всевишний бог дарил с Ума/но не и мен?' Спора ми е с тези които продават сигурност, не с тези които я търсят.
И благодаря за препратката към св.Григорий. Не ми беше попадал до сега.
със здраве и до следващия повод.
ПП: нямам против отрицателните оценки, но поне тези зад тях да бяха оставили някакво обоснование, та ако съм сгрешил или обидил някого, да се поправя...както казах, за критиката пиша, нея чакам -
Стамбо, нЕма да сеирджийстваш!
"...етическата наука..."
Много правилно, драги Бен, продължаваш да слагаш акцент върху етиката. Пропускаш, обаче, според мен, така да се каже .... "бизнеса", защото освен етика, религиозността - християнството, означава и действеност, състояща се в крайна сметка в придобиване, в лично и обществено-църковно ("бизнес""натрупване" на Дух, в ПРЕОБРАЗУВАНЕ (на страстната природа), стигане до състояние обОженост, и спасението на душата във вечността. Това, разбира се, върви ръка за ръка с етиката. А иначе, относно "Нали Той има власт над бесовете"- доколкото знам (защото аз нямам никакво специално формално образование или формална практика в религиозността), накратко постановката е, че разни недобри неща се случват по Божие допущение. По повод на трактовката ти на цитата от псалма ще отбележа, че и в това си есе ти разглеждаш Библията все едно, че се състои само от Стария завет, а има и Нов такъв!
За "Торбалан и Палечка": не е ли Палечко - Малечко Палечко (м.р.)*... - не съм съвсем сигурен, защото съм забравил тази приказка.... Виж сега, както е известно има метафизика. Сега се сещам, че съществува една скорошна книга на проф. Калин Янакиев "Метафизика и християнство", която, впрочем, не съм чел. Можеш да кажеш, примерно, че метафизиката е нещо като лукс и ... нещо имагинерно(!?). Може да е лукс, но я има, освен това мисля, че е в голяма степен личен въпрос, а също така и че има и известна предопределеност в това дали един човек ще търси метафизиката и дали ще направи "метафизичен пробив" и какъв ще е резултатът от него.
QuiteInteresting (Бен ): "...но все пак да кажем...Той остава като противовес на Вселената в дуал от типа Битие-Небитие"
Бог е отвъд всичко видимо и невидимо, Неговата същност си остава непознаваема. Виж, не така стоят нещата при Божиите енергии (вж. св.Григорий Палама)
Поздрав и благодаря за посвещението!
пп Аз не съм слагал оценки на есетата.
*а, имало и Палечка - май, Уолт Дисни вариант? -
На коментари човек може да се нагледа тук!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
1) Не харесвам християнската религия като цяло. Толерантна съм, не виня никого(освен може би твърде радикалните и буквалистите), но го усещам като твърде обременяваща и многозначна религия. Всеки възприема добродетелта/греха по твърде различен начин и често всеки съди/обвинява другия, че не е истински вярващ, че е атеист или че не следва правия път. Дразнещо е, когато някой започне да натяква дадени идеи или да вини, а още по- дразнещо е когато ,,религиозните" започнат да овиняват ,,неверниците", че са жестоки, че отказват да приемат религията, защото това е по- лесния път, пътят на изкушението и пр. глупости. Аз лично харесвам и се стремя да спазвам добродетелите на християнството, да не обиждам хората, ненавиждам това, което в религията се нарича порок, съчувствам и т.н. Мисля над духовността като на просвещение, вярвам в много неща и разполагам със свои идеали. Виждала съм множество хора, водещи се вярващи, които са низки, злобни и жалки.
2) Никак не ми допадат служителите на църковната институция. Сигурна съм, че има изключения, но много от тях, както отчита и автора, карат много скъпи коли, живеят страшно нашироко, изпод расото им се подават чистички nike-ове etc. Според мен свещеникът е точно това, което е в ,,Клетниците" на Виктор Юго- изпитал бедността, себераздаващ се, емпатичен и понасящ мъките редом с честните и бедните.
3) Фактът, че не вярвам в християнството не означава, че не вярвам в нищо нереално. Вярвам в по- метафизичните аспекти на природата, на по- специалните хора някъде по света, в силата и т.н. Харесвам идеите на шинтоизма, който се доближава до езичеството, но се разграничава от неговата ритуалистика.