6.01.2007 г., 1:07

Не,не съм избягала

2.3K 1 0
1 мин за четене

Не, не съм избягала Да избягаш... да избягаш от някъде или от някого, значи да си страхливец, който не смее да приеме трудностите. Затова някак не бих избягала от отговорностите. Бих се борила с тях докрай, бих изпълнила това, което ми е възложено. Отговорностите са тези, които правят човека силен. Ако бягаме от тях, ако не признаваме грешките си, ние сме твърде дребни.
Никога не бих избягала от врага си. Точно това би било проява на слабост, на липса на воля и кураж. Точно неприятелят е този, с който трябва да се сравниш, а не да се страхуваш и да бягаш от него. Човекът, който ти вещае само провали трябва да бъде просто вън от живота ти. Бягството от истината, страхът от стълковновението не е решение на проблема.
Не бих избягала от любовта. Въпросът, който може да последва е: "Че кой би избягал от нея?" Но има и такива хора, които се страхуват да не бъдат отхвърлени, наранени, страхуват се от провала на несподелената любов. Бих й се отдала напълно, бих разкрила душата си, когато обичам. Не бих избягала дори и когато съм отблъсната, а бих водила борба, защото нищо хубаво не се подарява. Като млад човек и оформяща се личност съзнавам, че в динамичния ни, пълен с трудности и несправедливости живот е необходимо да си борбено настроен, за да оцелееш. Зная, че допускам грешки, зная, че не проявявам достатъчно воля, но се стремя да изпълнявам казаното, да се преборвам с трудностите. Не, не бих избягала от родината си. Напоследък много българи напускат родината си. В тежката съдба на България, отечеството ту е било приютявало,ту е било трудно да се раздели със своите синове. Някои бягат от безизходицата, някои, защото търсят пари, лесен живот и т.н. Не съм обходила земята, не знам къде се живее най-добре. Знам, че има много райски кътчета, но... Моят дом, моята любов, моето семейство, моята радост са тук... в моят град. Обичам да пътувам, като всеки млад човек. Привлечена съм от загадъчното, неизвестното. Но съм обедена, че няма нищо по-хубаво от завръщането. Не, не бих избягала.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ифи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...