Не вярвяй,че искам теб повече от всичко.Помисли-за да живея пълноценно,ми трябват и надежда,и страх,и отчаяние,и непобедима вяра.Изпитала съм всички тези емоции единствено без теб-наистина заради теб,по вина на теб или благодарение на теб,но никога с теб.Не мога да разделя живота си на "преди" и "след" теб -просто нищо не си заслужава усилията,усмивката,радостта,когато няма знак на равенство между чувствата.Когато в погледа ти липсва взаимност,колкото и да се опитват да ме развеселят приятелите ми,разочарованието ме връхлита,меланхолията се загнездва в съзнанието ми и наоколо посивява.Само ако можеше аз да съм пъстротата в твоя ден,светлината и смисълът ти...това е ,което искам повече от всичко.
Не вярвяй,че бих дала всичко,за да те имам,макар и за момент.Помисли-нощите ти ми са изпълнени от копнежа по теб:желая устните ти,тялото ти...,а топлината и обаянието ти ме мамят.В целувката ти е заключено моето блаженство,в докосването ти е скрит моят рай,в погледа ти прозира цялата нежност,от която имам нужда,в ръцете ти усещам успокояваща ме сигурност.Само ако можеше да помислиш някога за мен по подобен начин и да ми се отдадеш с искреност и дълбока страст-дори веднъж,дори в съня си...-това е ,за което бих дала всичко.
Не вярвай,че любовта ми към теб е чиста и вечна.Помисли-не зная какво е вечност,за да ти я обещая,но обичта ми към теб ще надживее дори времето.Тя се роди още в момента,когато те видях, и ще продължи ,докато има хора.Защото щастието,макар и илюзорно понякога, и надеждата,които черпя от нея,споделям неволно с всички.Толкова са необятни и истински!Но не и невинни:обичта ми е изстрадана с годините,сърцето ми отказва да я запази като жажда за един идеал,то вижда и приема недостатъците ти.Душата ми не ти изгражда образ символ на непогрешимостта и непорочността.Не!Ти си истината.От плът и кръв,а лошите ти страни правят любовта ми към теб реална и стойностна.Само ако можеше да видиш и ти у мен Човека,Жената,Любовта...обичта ти била искрена и вечна!
Не вярвай...
© Сълзичка Всички права запазени