Неизказаното вътре в нас
Твърде много искаме,
а твърде малко даваме...
Твърде много мечтаем,
а твърде малко се опитваме да ги осъществим...
Твърде много мразим,
а искаме да ни обичат...
Твърде бързо падаме,
за да можем да се спрем...
Твърде много лъжи,
а търсим истината...
Твърде много страх,
а се правим, че ни е смешно...
Твърде много илюзии,
на които искаме да повярваме...
Твърде много тъмнина,
в която все още търсим светлината...
Твърде дълго искахме смъртта,
а сега търсим живота...
Твърде много презирахме,
а сега искаме да бъдем единствени...
Твърде много мамихме,
а сега търсим честност...
Твърде много фалшиви сълзи проляхме,
а сега ще се удавим в истинските...
Твърде дълго чакахме слънцето да изгрее,
че вече не помним топлината му...
Толкова много зло направихме,
а очакваме прошка...
Толкова малко направихме,
а искаме да получим нещо...
Твърде дълго живяхме така,
а сега не можем по друг начин...
Толкова много болка,
но още съществуваме... докога?
Да искаме, да очакваме, да молим и да обещаваме...
Толкова много време,
че не помним дори кои сме....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Линту Всички права запазени
