Навън вали, но нека в душата е слънце! Нека е пролет! Млад живот! Вече втора година живеем зле. Корона, та корона! Луднахме! То, пак късмет, че живеем в България! Тук животът не е затворен. Е! Има ограничения, но не е затворен! И все пак, луднахме! Кой колкото и както може работи от къщи. Трябва! Ако спрем, няма пари! Ама, да работим ли, да домакинстваме ли, да родителстваме ли, да учителстваме ли? Кое напред? Пък и нали не сме учители? Как да съвместим учителство и родителство? Как да съвместим съпружество, майчинство, професия и какво ли не? Как да си опитомим демоните? Нека никой не ме убеждава, че няма свои демони, но му се налага да се оправя с чуждите! Има! И на всеки се налага да се оправя с чужди демони! Да ви кажа, ако всеки се постарае да си опитоми и контролира своите, ще има много по-малко дивеещи в пространството демони! Ще трябва да си спомним, че в едно забравено вече време, се радвахме на слънцето, на локвите по асфалта, на снега... Радвахме се, очаквахме с нетърпение да се приберем у дома! Да прекараме време с любимите хора и занимания! Колко бързо забравихме тези "дребни" радости и се отдадохме на демоните си! Озверяхме! Озлобихме се! Всеки е срещу някого и нещо!
Та, апелирам и търся поддържници:
Нека да е слънце и пролет в душите! Да си спомним, че бяхме добрите и пак да станем такива!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени