Светът се променя всеки миг, заедно с всичко в него - от модата до актуалните събития, а и самият начин на мислене на хората се променя. В България може да се каже, че при нас развитието е дори по-динамично, отколкото в останалия свят. Не мога да твърдя, че ние сме някакво изключение от правилото. Може би само на нас така ни се струва, защото „другите" са ни далечни и изглеждат по-развити и проспериращи от нас. В действителност това не е точно така, но ние сме си такива и каквото и да ни наговорят, пак ще сме си на своето мнение. Не казвам, че това е лошо, дори напротив. Българинът си е българин, с всичките си плюсове и минуси. Напоследък е модерно да ни омаловажават плюсовете и да ни изтъкват минусите, за да си проличи колко сме изостанали в сравнение с другите европейски държави.
Така е, защото по Нова година се говореше повече за политика, отколкото за празници. Покрай това в полунощ но 31 декември над площада не се разнесе само традиционното „Многая лета", а и „Честито приемане в Европейския съюз!"
И какво като ни приеха?... Да, и аз това питам!
Дядо ми твърди, че сега сме част от някаква обща република, че ще ни окрадат и нищо не зависи от нас и не знам какво още. Винаги, като спомене нещо такова, ме ядосва много.
Може да е от разликата в годините и от начина на мислене, но аз виждам нещата напълно различно. За мен „чашата е наполовина пълна". Не казвам, че от първи януари насам ще е само слънчево и като по мед и масло. Не съм политик, че да лъжа така. Но пък виждам много общо между нас и останалия свят.
Всички ние обичаме и мразим по един и същ начин. Всички слушаме музика. И ние, и светът сме отворени едни за други. За нас те са сякаш едно ниво по-високо и ние имаме за цел да ги достигнем, а за тях пък ние сме нещо ново и интересно, което си струва да бъде опознато.
Много европейци са чували за България само като географско понятие. Други пък изобщо не са чували, но има и трети, които знаят доста за нас и културата ни. Доста е странно, че някои българи са способни да мрънкат, че Европа не знаела нищо за нас, а ако ги попиташ например кой е президентът на Франция, ще избегнат въпроса, отклонявайки темата към последния мач на ЦСКА. Има обаче и други българи, които ще изрецитират имената не само на френския президент, но и на всички други европейски президенти, както се рецитира „Аз съм българче".
Хората, като имам предвид и нас, и европейците, са сами по себе си много различни и е глупаво да бъдат поставяни под общ знаменател. Не е особено мъдро да се каже „европейците са много по-напреднали", „българите са изостанали и само мрънкат и се оплакват" или някоя подобна „мъдрост". Аз като един не много мъдър човек, ще си позволя да заявя: въпреки, че по развитие и начин на живот не сме толкова по-различни от другите европейци, ние, българите, сме уникални. Казано на тийнейджърски жаргон, ние сме направо велики. Вярно, че изразът „България на три морета" се учи само по история, а не по география, но това не пречи на малката ми нация да е невероятна, силна и гениална.
Българите сме народ, претърпял проверката на времето. Преживели сме величие и робство, години на строги режими и какво ли не още, и сме устояли на всичко. Ето това, не географията и политиката, ни прави велики! Не приемането в Европейския съюз, а още създаването на България преди повече от хиляда и триста години, ни прави истински европейци!
Това, че сме част от тази институция Европейския съюз, само ще направи възможно повече хора да разберат защо аз мисля своята малка и на пръв поглед неугледна и обикновена страна, за велика...
Дядо ми казва, че сега остава да приемат само Америка в „Европа" и тогава целият свят ще стане една огромна държава само че с много химни и знамена. И с ужасно много политици - президенти, министри, кметове....
Е, той го казва с доста черен хумор, но пък на мен това ми звучи доста добре.
Ако всички сме „едно цяло" всяка нация все пак ще си запази уникалността и ще може да се покаже на останалите. Ще има възможност да се опознаем и тогава вероятно ще спрат най-после тъпите състезания кой е по-по-най-развит...
В този момент ще настъпят и моите 15 минути слава - ще се покатеря някъде нависоко в Европа (може на Айфеловата кула, ще свърши работа) и ще извикам:
„Край на състезанието! Всички сме еднакво развития, ясно?"- и докато всички народи ме аплодират, ще махна с ръка и по български ще добавя: "- И все пак ние, българите, се малко по-велики!.."
© Неда Всички права запазени