Завесата се вдига. Излиза актьорът, започва своя монолог. Играе убедително. А дали самият той вярва в това, което казва? Може би... Публиката е възхитена. Тя не знае какво се крие под маската, изписана с пъстри цветове и багри. Зрителят се интересува само от играта, без да се запитва кое е лицето, което говори. Важна е единствено играта. И само тя!
Идва антрактът. Актьорът си почива някъде зад кулисите. После отново се появява, а накрая завесата се спуска. Публиката ръкопляска. Някои стават на крака. Други си тръгват недоволни. Но никой не остава, за да види истинското лице на артиста...
Театър, игра, маски. Това представлява цялото съществуване на всеки един от нас. Една безкраина пиеса, която се повтаря отново и отново, докато актьорите просто се сменят. И тогава пиесата започва от начало.
Шекспир казва, че животът е сцена, а всички ние сме актьори. Вскеки играе своята роля и сам избира маската, под която да скрие същността си. Един безкраен карнавал, една трагедия или просто един мо ...