Но защо ли?
Пак усмивка разтегля лицето ми бледо, но защо ли, когато душата ми плаче. Радости, викове, песни - всичко е фарс, но уви мъката не. Всред това море от навъсени хора моята усмивка събужда подозрение, може би?! Но дано направя поне някой щастлив. Не за да трупам активи, а да бъда човек в тези няколко мига, когато не моите устни, а мойта душа ще се радва, че някой наистина е разбрал какво е щастие. Ден подир ден живота ме мачка, но аз напук ще живея. ...но защо ли? Може би, защото само това умея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
