Нощна приказка
1 мин за четене
Мрак се спускаше над пустите над пустите улици на големия град...
Хлад пронизваше гърдите ми,вятър бушуваше вкосите ми,
а ноща бе дяволски студена!
Скована в мраз бе и моята душа...
Вървях без посока,без път,без цел,
някаква невидима ръка ме бе сграбчила и ме теглеше напред.
Вятъра спря!
Настъпи мълчание,а аз със замрежени от болка очи
продължавах да крача напред...
Времето сякаш беше заспало...
Спрях за миг и погледнах с надежда небето,
нямата ми молитва остана без отговор.
Големите,намусени облаци проплакаха заедно с мен....
А дъждът се изсипваше на тънки струйки и
смесваше капки със солените ми сълзи...
Сякаш целия свят страдаше заедно с мен...
Аз продължавах да тичам по мокрите криви павета,
а дъждът неистово чукаше по близките первази.
След дългото лутане в мрака
стигнах до пуста и тъжна уличка.
А там,на ъгъла,гордо стоеше малка телефонна кабинка,
която сякаш повтаряше "Ела..."
Плахо пристъпвах кам нея,взех слушалката и
с треперещи пръсти набрах познатия номер...
След броени секунди чух топлия ти глас,
който нежно шептеше в ухото ми!
Дъжда изведнаж спря!
Небето се проясни и луната заля с мека светлина града!....
Тогава разбрах,че тази нощ аз търсих теб!
Тичах към теб!
Плаках за теб!
Страдах за теб!
Тази нощ разбрах,че обичам само теб!!!!!!!!
Хлад пронизваше гърдите ми,вятър бушуваше вкосите ми,
а ноща бе дяволски студена!
Скована в мраз бе и моята душа...
Вървях без посока,без път,без цел,
някаква невидима ръка ме бе сграбчила и ме теглеше напред.
Вятъра спря!
Настъпи мълчание,а аз със замрежени от болка очи
продължавах да крача напред...
Времето сякаш беше заспало...
Спрях за миг и погледнах с надежда небето,
нямата ми молитва остана без отговор.
Големите,намусени облаци проплакаха заедно с мен....
А дъждът се изсипваше на тънки струйки и
смесваше капки със солените ми сълзи...
Сякаш целия свят страдаше заедно с мен...
Аз продължавах да тичам по мокрите криви павета,
а дъждът неистово чукаше по близките первази.
След дългото лутане в мрака
стигнах до пуста и тъжна уличка.
А там,на ъгъла,гордо стоеше малка телефонна кабинка,
която сякаш повтаряше "Ела..."
Плахо пристъпвах кам нея,взех слушалката и
с треперещи пръсти набрах познатия номер...
След броени секунди чух топлия ти глас,
който нежно шептеше в ухото ми!
Дъжда изведнаж спря!
Небето се проясни и луната заля с мека светлина града!....
Тогава разбрах,че тази нощ аз търсих теб!
Тичах към теб!
Плаках за теб!
Страдах за теб!
Тази нощ разбрах,че обичам само теб!!!!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени
Така,че вие преценете