prelestnata (Тони Димитрова)
85 117
28.10.2004 г., 18:31 ч.

Нощна приказка 

  Есета
1914 0 2
1 мин за четене
Мрак се спускаше над пустите над пустите улици на големия град...
Хлад пронизваше гърдите ми,вятър бушуваше вкосите ми,
а ноща бе дяволски студена!
Скована в мраз бе и моята душа...
Вървях без посока,без път,без цел,
някаква невидима ръка ме бе сграбчила и ме теглеше напред.
Вятъра спря!
Настъпи мълчание,а аз със замрежени от болка очи
продължавах да крача напред...
Времето сякаш беше заспало...
Спрях за миг и погледнах с надежда небето,
нямата ми молитва остана без отговор.
Големите,намусени облаци проплакаха заедно с мен....
А дъждът се изсипваше на тънки струйки и
смесваше капки със солените ми сълзи...
Сякаш целия свят страдаше заедно с мен...
Аз продължавах да тичам по мокрите криви павета,
а дъждът неистово чукаше по близките первази.
След дългото лутане в мрака
стигнах до пуста и тъжна уличка.
А там,на ъгъла,гордо стоеше малка телефонна кабинка,
която сякаш повтаряше "Ела..."
Плахо пристъпвах кам нея,взех слушалката и
с треперещи пръсти набрах познатия номер...
След броени секунди чух топлия ти глас,
който нежно шептеше в ухото ми!
Дъжда изведнаж спря!
Небето се проясни и луната заля с мека светлина града!....
Тогава разбрах,че тази нощ аз търсих теб!
Тичах към теб!
Плаках за теб!
Страдах за теб!
Тази нощ разбрах,че обичам само теб!!!!!!!!

© Тони Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??