angel-angel (АНИ ИВАНОВА)
36 138
2.09.2009 г., 13:10 ч.

Нямам нужда от думи 

  Есета
1757 0 5
1 мин за четене

Когато очите ми говорят,

нямам нужда от думи.

Блатното зелено в тях се потапя в мекото кадифе отсреща, а клепачите се спускат.

Натежали и успокоени…

Когато миглите ми гъделичкат страните ти, нямам нужда от думи.

Нежното им докосване игриво пърха като пеперудени крила около теб.

Усмихнато и закачливо…

Когато устните ми рисуват по теб,

нямам нужда от думи.

Меката влажност от тях оставя перлена диря по кожата ти, която ме води и следва. Тръпнеща и сластна…

Когато дланите ми се вплитат в твоите,

нямам нужда от думи.

Ръцете, които толкова необяснимо харесвам,  прибират моите в себе си.

Приласкани и защитени…

Когато кожата ми усеща допира на твоята,  нямам нужда от думи.

Езикът, на който си говорят, е истински, колкото кръвта във вените ни.

Древен и нетленен…

Когато телата ни се сливат,

нямам нужда от думи.

Събрано, първичното единство демонстрира без фалшив свян себе си.

Задъхано и безусловно…

Когато си до мен,

нямам нужда от думи…

© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??