Нямам нужда от думи
1 мин за четене
Когато очите ми говорят,
нямам нужда от думи.
Блатното зелено в тях се потапя в мекото кадифе отсреща, а клепачите се спускат.
Натежали и успокоени…
Когато миглите ми гъделичкат страните ти, нямам нужда от думи.
Нежното им докосване игриво пърха като пеперудени крила около теб.
Усмихнато и закачливо…
Когато устните ми рисуват по теб,
нямам нужда от думи.
Меката влажност от тях оставя перлена диря по кожата ти, която ме води и следва. Тръпнеща и сластна…
Когато дланите ми се вплитат в твоите,
нямам нужда от думи.
Ръцете, които толкова необяснимо харесвам, прибират моите в себе си.
Приласкани и защитени…
Когато кожата ми усеща допира на твоята, нямам нужда от думи.
Езикът, на който си говорят, е истински, колкото кръвта във вените ни.
Древен и нетленен…
Когато телата ни се сливат,
нямам нужда от думи.
Събрано, първичното единство демонстрира без фалшив свян себе си.
Задъхано и безусловно…
Когато си до мен,
нямам нужда от думи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени
