Знаеш ли , приятелю, ти може още да не си разбрал, но всички наши движения и мисли са продиктувани от една много проста нужда. Една нужда, която я има откакто света го има. Една нужда, която може би понякога не разбираме, но имаме нужда да я изпитваме. Нуждата, да обичаме и да бъдем обичани. В крайна сметка начинът, по който взимаме и даваме любов, е начинът, по който изразяваме самите себе си и показваме какви сме. Защото в крайна сметка, ние сме това, което обичаме.

Мили мой приятелю, ние живеем и показваме нашата обич. Понякога на света, понякога на някой познат или просто търсим непознат, който да разбере нашата обич и да я поеме. Защото тя се съдържа във всяка наша клетка, мисъл и движение. Ще ти дам много простичък пример. Когато си гладен, ти избираш да ядеш картофки вместо ориз. Защо ли? Защото обичаш картофките повече от ориза. Когато ставаш сутрин, си правиш кафе, защото обичаш деня ти да започва с благоуханната напитка. Когато ти е скучно звъниш на приятел да излезете на по питие. Защото ти е приятно да прекарваш времето си с този човек. Защото неговата компания те кара да се чувстваш по-добре.

Така е и с любовта. Пробваш да даваш любовта си, сърцето си, докато намериш някой , който наистина да го заслужава , някой който е готов да ти отвърне със същото. Понякога то остава неразбрано, понякога разбито на хиляди парченца, но тогава се намесва една много важна любов. Тази, към самия себе си. Защото именно тя те води напред, тя е тази която те усъвършенства и те кара да се изправяш отново на крака. Ето тази любов, приятелю, е твоята основна движеща сила. Защото само нея можеш да споделиш със другите. Тя те кара да ги допуснеш до себе си и да им помогнеш да те опознаят.

За това обичай! Обичай новия ден, обичай морския бриз, обичай света. А някой ден, някой ще ти отвърне със същото!