12.09.2007 г., 10:04 ч.

Обич по равно 

  Есета
1417 0 1
2 мин за четене
Не познавам сълзите на щастието, но съм почти сигурна, че не искам да ги откривам в очите ти. Не искам никакъв спомен, който ми навява тъга. Не искам да те карам да плачеш от щастие, просто се усмихвай и бъди с мен. Както облаците са едно с небето, както звездите са едно, отразявайки се в морето.
Всеки ден се оглеждам в отражението на очите ти. Виждам колко красива съм в очите ти, съзерцавайки блясъка идващ от тях. Безумно много те обичам. Щастието се определя от една дума - ТИ! Не ми трябва нищо повече, храната няма същия вкус, когато теб те няма. Водата е просто празното, което поглъщам, лишена от твоята прегръдка. Въздухът просто ме измъчва, докато отново не се съберем.
Страдам, когато си далече. Творя, но не със същата болка вече. Няма болка по изгубена любов, има само онзи сладък страстен зов. И към теб вървя, за да те намеря, някъде там, далече от мен. Където винаги си била, скрита в моята длан, дишаш и живееш без свян. Колко крехко е сърцето ти, в тази мъничка позлата. Аз обвих ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Предложения
: ??:??