Планински размисли

Трудно мога да съкратя всичко това, което мисля за планината и това, което ми е дала. Любознателен съм и обичам да чета книги, но истината е, че най-много научавам не от книгите, а от ходенето ми в планината. Там намирам цялата мъдрост и знание. И най-големият писател не би могъл да опише напълно какво е планината. И най-добрият фотограф не може да заснеме цялата и прелест. И най-големият майстор на словото не би могъл да изрази какво е чувството, което изпитваш там. За няколко дни умът ти се избистря, проблемите изчезват, тишината те поглъща, ритъма става бавен. Кристално чистият въздух прониква в теб и прочиства умa ти, водата от извора прави здраво тялото ти, звуците те концентрират, а красотата подобрява зрението ти и го връща към първоначалния естетически усет. Всичко се слива в едно и те отвежда в един различен свят; Свят на естественото, свят на креативността, концентрацията и спокойствието. В планината е най-голямата истина и най-голямата кауза, която можем да имаме като човешки същества е да я пазим. Да я пазим за нас и за следващите поколения. Какъвто и политически режим да дойде, ако пазим планината ще запазим всичко смислено на този свят.