ОБИКНОВЕНА НОЩ

22,30 часа.

Телевизорът пред мен се напъва да ми каже нещо шарено. Втренчените ми очи не са го забелязали. Чувствам се като в гарова чакалня. Стоя неподвижно и чакам. Чакам... Да се случи нещо... Само това правя в последните месеци... Сега чакам да мине 23,30. За да се опитам да поспя.

23,40...

Хайде към леглото... Така. Завивката. Възглавницата. От двете страни по един телефон. Отляво Моторолата, отдясно Нокиата...

Така ще мога да реагирам бързо... Ако Някой се обади...

Отвън долита закачливо подсвирване. Не е за мен.

Един татуиран хлапак вика гаджето си. Тя наднича от балкона и се хили.

Готина е... Обикновено по това време отиват на дискотека...

00,30...

Обръщам се наляво -  за 46-ти път...

Завивката се е увила около краката ми като покорна индийска жена...

Възглавницата пак попива мислите ми... Но вече много бавно. Просто е препълнена. Скоро ще започне да ми ги връща...  47-мо обръщане надясно...

01,30...

По лентите на щората плавно се хлъзга светло петно. Полицейската патрулка. Винаги минава по това време. Опитва се да ми създава фалшиво чувство за сигурност. А единственото сигурно нещо е таванът над мен. Вече месеци го наблюдавам в тъмното. Ще сменя местата на телефоните. Може би ако Моторолата мине отляво, а Нокиата отдясно, тази нощ ще имам късмет.

Току виж – единият от двата звъннал... Някой има и двата номера...

171 - обръщане наляво... 40 секунди, после 172 - обръщане надясно... около 30-35 секунди...

02,30...

Та-так... та-так... та-так... Та-так... Това е влакът за Букурещ и Москва, в 02,27.

Стаята ми се намира на 78 метра от ЖП линията. Винаги ми се струва, че влаковете минават директно през мен... Свикнал съм... И отлично ги различавам – товарните от пътническите. Тракат по различен начин. И когато идват от Централна гара – звукът също е различен, отколкото когато идват от Разпределителна...

Отново сменям местата на телефоните. Нека са си по стария начин...

274-то обръщане наляво... 275-то - надясно...

03,30...  

Тряаасс... Звън от строшена бутилка. Нищо особено – кварталните пияници се прибират. Този път не се псуват... Възглавницата ми вече лепне. Отдавна не поема... и мислите ми се стичат под леглото като лигите на комодски варан...

377 – наляво... 378 – надясно...

По гръб не мога! Когато ми дойде времето – ще се належа по гръб... Безкрайно... вечно...

С ръце, скръстени на гърдите...

04,30...

Лай на кучета... Две – едното черно и по-едро, другото сиво, дребно и злобно... Точни са като швейцарци... Живеят в двора на циганската къща отсреща. След 15 минути ще млъкнат. Не знам защо.

Тролейбусният шофьор от третия етаж пак се мъчи да запали жигулата. Той пък не си оправи делкото... Клепачите и зъбите почват да ме болят от стискане.

466 - обръщане наляво... 467 - обръщане надясно...

05,30...  

Та-так... та-так... та-так... Та-так...Този път е влакът за Варна, отива на Централна гара за 6,05. Налага се да отида до банята... Май ще трябва да обърна повече внимание на рекламите за простата по телевизията.

Връщам се. Леглото ме приема с хоризонталното си безразличие.

Под него има локва незасъхнали мисли...

И телефоните лежат до възглавницата... неподвижни... тъмни... като мъртви...

578 - наляво... 579 - надясно...

06,30...  

Чук, чук, чук, чук, чук... Чехли с токчета по теракотов под... Съседката от горния етаж. Точно над главата ми. Мъжът ù е в Испания. Май няма намерение да се връща. А тя е – шивачка ли, фризьорка ли, не знам точно. Мяркал съм я – рошава повлекана с жълт пеньоар... Чук, чук, чук, чук – тези токчета се забиват като изстрели в главата ми. Къде е тръгнала пак?... 

669 - обръщане наляво... 670 - обръщане надясно...

07,00 –  ЗВЪЪЪЪН!!!

Скачам като взривен. Грабвам го... Мамка му!  Алармата...

Не стига, че не е Някой, ами тъкмо бях задрямал...

Ще го прасна! Ама после ще трябва да купувам нов – за довечера...

Надигам се. Главата ми ще се пръсне.

Махмурлук – като след раждането на дъщеря ми...

Цяла нощ пих... пих... Пих себе си...

Десният ми крак дълго рови около леглото и намира левия чехъл...

Трябва ми кафе! Мощно кафе - поне две конски сили.

За да се дотътря до довечера...

Няма ли кой да ми услужи с един аспирин?!?

Господи, няма ли кой?!?

(РН, 17- 19  ное 09)