Написах тази статия като научно съобщение (така и не разбрах какво е това и кой го е измислил) и се опитах да разкрия виждането си за  света, живота и международните отношения. Пред  мен се намираха два варианта за написване на научно съобщение  Единият   да препиша достолепно нещо  за някоя държава и може би да го тълкувам умопомрачително, а втория да изразя  себе си и своите схващания за МО.

Разбира се, схващанията съм   ги формирал на база личен опит, прочетени и недоосмислени неща.

Тъй като ми беше омръзнало от преписване се спрях на вариант две за разнообразие.

Отдавна ме обзема усещането, че светът, в който живеем, е много объркан и се опитах да разбера  Защо. Така  се получи план, с въпроси на които се надявам заедно да отговорим. Ето ги и въпросите:

 

Объркания Свят

1. Причини светът да е объркан.

2. Какво точно е объракано в него.

3. Как влияе това на държавите и МО, при сегашната им форма

4. Последици за света от това объркване.

5. Виждане за по нататъшното развитие.

 

 

1. Грехопадението, действието,  което внася смут в душите на хората и разрушава хармонията.

 

Прeдставете си идеалния свят*...

Свят, в който няма войни, няма шпионаж и надпревара във въоръжаването. Свят, в  който няма ограбване на природата и себеподобните, свят, в който няма озонови дупки и парников ефект. Свят, в който всички хора живеят в хармония със себе си и вселената. Свят, който не се гради на материалното познание, а на духовното осъзнаване.

В Стария Завет (Библията) с  грехопадението, човекът пренебрегва божията заповед(1)   и откъсва плод от дървото на познанието, за което е изгонен от рая и  земята под краката му е прокълната.

 

1.1. Интересно от какво ли се е състоял Раят?

 

Най-вероятно той е бил висша форма на хармония във хората, природата и вселената. По-скоро състояние на духа отколкото прелестна гледка.

Според Лао Дзъ:

 

,,Небе и Земя в хармония ще се слеят,

   сладка роса ще се спусне.

   Хората без да ги командва някой,

   сами ще живеят в порядък.”4)

 

Според древните гърци:

 

"Хората са живеели като богове, с ведра душа, без болести и без тежък труд. Никога не ги посещавала печалната старост. Оставали винаги със здрави ръце и крака. Те се радвали на пирове и празници, без да ги сполетява зло. Умирали, сякаш се потапяли в сън. Наоколо им - само блага: животодаващата земя сама създавала плодове с обилни и разнообразни реколти, а хората - радостни и спокойни - се радвали на делата си."(15)

 

 

Според свещената книга на мюсюлманите Коранът

 

,,За олицетворение на това велико доверие

на човека беше дадена воля,

за да могат неговите действия да бъдат

отражение на Божията воля и закон

и неговата мисъл, избирайки волно,

да изпита върховната радост

от хармонията с твореца

и с великата  драма на света около него,

с неговото собствено душевно развитие.”10)

 

 

1.2.Пораждането на нещата

 

Вероятно преди нещата да се породят, хората са си живеели  в рая - каквото и да означавал той . Разбирали са природата и себеподобните. Били едно цяло. 

 

,,И по всичката земя  беше един език и един глас”(*)

 

В Рая нямало държави, не съществувало правото на собственост, публичното право, частното право и т.н, защото просто вселената нямала нужда от това.

В началото всички хора говорели на един език и имали един глас, но  по-късно поради грешната посока, която поели и нарастващата деструктивна (5*)сила хората били разделени на народи,  говорещи различни езици.(6*)

 

И когато хората се разпростряха

по целия свят и се образуваха народите,

говорещи различни езици

и съблюдаващи различни обичаи

и закони,

злото се разпространило в раси и

народи и те се разединили.

Човешкото братство било

двойно забравено - първо между индивидите и после между народите.(#)

 

С плода на познанието хората познават Доброто и Злото, Бялото и Черното с други думи Двойственоста. И точно тази двойственост поражда нещата.

 

Тъй Явното и Неизявеното едно от друго се пораждат;(5)

Трудното и лесното взаимно се създават;

Дългото и късото взаимно се допълват

Звучно и безвучно взаимно хармонират;

Предишно и следващо взаимно се редуват

 

Зовът на всички религии във всичките им форми е Единство. Единство на дух и материя единство на земя, небе и човек.

 

Щом бъде изоставен главния Път,

Появява се Човеколюбието и Дългът.

Започнат ли умуване и мъдруване,

поражда се голямата измама.

Когато шестте роднински връзки не са в хармония ,

Явяват се Синовна почтителност  и Родителско милосърдие.

Настанат ли в държавата безредици и смут,

Явяват се предани велможи.(6)

 

Така се  породила собственоста, науката, държавата, законите и всичко, което се стреми да ограничи свободата на духа. С изоставянето на главния Път, изгонването от Рая и отдалечаването от него, човекът къса нишката на хармония със вселената. Той има нужда да назовава нещата, да ги обособява  и изследва тъй като вече не е едно цяло с тях и не ги разбира както преди. Изследвайки ги, той им придава форми и характеристики, но не може да вникне в същността им. Получава външно знание.

 

Ако не се величаят премъдрите,(7)

Сред хората не ще възниква надпревара.

Ако не се ценят труднодостъпните вещи,

Няма да има крадци сред народа.

 

Законите от един стават десет, а сега са хиляди. Увеличаването на законите показва  увеличената нужда от регулиране на човешката дейност и съществуване, което от своя страна е показател за отдалечаване от Пътя. Нима един хуманно осъзнат човек има нужда от закон, който му казва не убивай или човек, който не цени вещите от закона не кради. Нима човек, който работи и изцяло е отдаден на работата си  има нужда от ограничаване на работното време, времето за обяд и кафе пауза.

 Проблемите на хората  се крият в  съзнанието.  Някъде там, са разбирането за света, живота и общуването помежду ни. Какъв ли щеше да е светът ако всички хора знаехме какъв е истинският смисъл на живота, не изкривеното разбиране за просперитет, авторитет, власт, богатство, признание и върхове в науката, всичко това е преходно и мимолетно. Нещо, което се определя от една изкривена добродетел. Добродетелта се е появила след като човек е изгубил хармонията в себе си, тя е дошла да му показва посоката на пътя, но когато възникнала добродетелта, възникнал и компромиса с нея, което веднага я опорочило и добродетелта вече не била добродетел. Пробуждащите се,  търсят истинският смисъл на живота си . За древните това е било хармонията.

Само човек, който е постигнал хармонията в себе си, може да изпита хармонията в общуването и да усети хармония със вселената.

Надпреварата, конкуренцията, враждата, спорът не са хармония. Те са продукт от липса на хармония.

Науката за международните отношения  допуска в теорията за конфликтите съществуване на  две школи обективна и субективна.

Според първата, създадена от господата дипломати, Причините за създаването на конфликт са съществуването на две страни, които имат взаимно изключващи се интереси и възприемат действието на другата като заплаха. В процеса на своята работа те толкова са се отдалечили от хората и обществото, което ги е приело да бъдат точно такива. Забравили са своя човешки произход и са почнали да се идентифицират с длъжността, която заемат. По този начин те приемат, че конфликта е някакво самоосъществяващо се явление в природата, което, разбира се, не е вярно. Според мен в природата няма конфликти, там всичко е подчинено на природния закон за оцеляването на видовете. Конфликтът е вътре в нас, той  е състояние, напрежение, което дава тласък,  създадено от потенциалната разлика на две точки. Тези точки са реалното осъзнато състояние и желано такова. Контролирайки своите желания,  ние контролираме вътрешните си  конфликти. Вътрешните конфликти ескалират и излизат извън нас при най-малкия външен дразнител. Това се дължи на конфликтното (лабилното) състояние, в което се намираме. Конфликтът  може да се контролира с  човешкото съзнание. Съзнанието  е единственото нещо, с което се разграничаваме от животните. При нас всяка една нужда, инстинкт и желание е осъзната. Влияейки на осъзнаването, ние може да влияем и върху конфликтите още на предзародишен етап. Хората трябва да разберет кое  е истински  важно за тях. Дали задоволяване на някакви несъществуващи потребности на тяхното  его  или развитието на съзнанието им. Няма конфликт без човек  и няма човек без съзнание. В съзнанието се пораждат целите (осъзнати потребности) и възприятието им като такива, в съзнанието се поражда значимостта или нищожността на някое желание. Определяйки значимостта, ние определяме и това дали си струва  влизането в конфликт за това благо.

Модерните войни не се водят за оцеляване на вида или недостиг на храна, те се водят за власт, богатство и накърнено самочувствие. Това показва  объркването в съзнанието на хората. Ние забравяме, че всички отношения и  зависимости са породени от  общуването при обработването на земята, реализирането на продукцията, търсене на сигурност и закон за разпределение на благата по равно за всички, с цел физическото оцеляване на индивида. Изведнъж почваме да имаме нужди да изглеждаме богати, да се налагаме над другите, да се правим, че много знаем и  да поддържаме фалшивото си самочувсттвие, като принизяваме околните или се гаврим с тях. Всичко това показва, че така сме се хванали в ролите на модерни хора, така преиграваме, че най-вероятно ако не се осъзнаем на време сами ще се унищожим. Така объркването вътре в нас обърква и нашия свят.

 

За объркването на света  Конфуций казва

Защо сте толкова обезпокоени, че нямате чиновнически постове? Поднебесната отдавна е загубила своя Път, но небето скоро ще превърне вашият учител в камбана,(8)

 

2. Кое  е по-добре  - да имаш хиляди желания, които не можеш да задоволиш или само едно към което да вървиш непрестанно.

 

Когато древните хора изпитвайки трудностите и лишенията  на земния живот  осъзнали какво са изгубили, вероятно си поставили Цел да измолят от Господ  прошка за греха си и да се върнат в Едемския рай. Затова Авел и Кайн принасят Господа жертва(3).

Вместо да получат прошка, Каин получава по-голямо проклятие за убийството на брат си Авел, чиито дарове били приети благосклонно от Господ.

 С тази постъпка  човешкия род се отдалечава още повече  от рая и заветната цел.

 Човекът остава да  обработва това, от което е направен - Земята и с плодовете от нея да се храни.(2), а връщането в Рая или достигането на състояние на върховно единение с вселената става основен смисъл на земното му съществуване.

С течение на времето ние сме забравили  за смисъла на нашият живот или сме се отчаяли до такава степен че сме решили да сътворим рая на земята. Но това не е истинският рай, а само неговото материално отражение. Построили сме прекрасните дворци на ЛуиXIV, Кремъл, Императорския Дворец в Киото, Великата китайска стена и Кулите близнаци в Ню Йорк – бледо отражение на съществуващото в съзнанието усещане за рай.

Всичко в нашият свят е объркано – животът ни, мисленето , идеалите, целите и мечтите всичко това е подчинено на неосъзнатото желание да създадем  собствен рай на земята, а Рай не се създава, Той се постига. Може ли духа да има материално изображение?

Ние мислим как да забогатеем как да караме по хубава кола къде да идем на почивка и как ако може по малко да работим Известни са два начина на забогатяване 1. чрез ограбване на околните 2. чрез ограбване на природата

Когато искаме да знаем нещо, не го искаме поради самото познание, а за да се докажем, да покажем на някой колко сме умни и да подхраним собственото си его. Природните богатства  и дарове са достатъчни да се изхрани цялото население на земята, а има народи, които умират от глад и други, които имат в излишък. Народи, които изразходват огромни ресурси за направата на оръжия и боеприпаси за да воюват един срещу друг. Не е ли по-важно това да се регулира, да се разпредели. Защо една нация  ограбва другите? Все пак всички живеем на тази планета. Всички трябва  я пазим и обичаме, както тя  храни нас, така и ние трябва да се грижим за нея.

Защо се получава така човек се опитва да замести Рая (хармонията вътре в него) с нещо земно, материално и точно това невъзможно желание в погрешна посока е причината за неговите беди. Живота е само една цел,а не хиляди цели следващи една след друга, животът е само едно единствено желание а всички останали са просто преживявания. Затова важен е не само Пътят важно е и Постигането. Висшето постигане е неизменната хармония. Тя ни кара да се чустваме като част от вселената и безкрайноста, Дава ни увереност и единство.

Със откъсването от единствената човешка цел започва периода на змията, на тъмните сили, суетата, жаждата за власт и пари. Какви са целите на обикновените хора, затова най-пълна представа дава пирамидата на Маслоу.

 

За олицетворение на това велико доверие

на човека беше дадена воля,

за да могат неговите действия да бъдат

отражение на Божията воля и закон

и неговата мисъл, избирайки волно,

да изпита върховната радост

от хармонията с твореца

и с великата  драма на света около него,

с неговото собствено душевно развитие.

Но сътворен, макар от най-добрата форма,

Той наруши единството, когато неговата

 воля се изврати и

той избра неравния път на несъгласието.

Тъга и болка, егоизъм и падение

невежество, отчаяние и безверие

отровили неговия живот и той

видял образа на злото във физическия,

духовния и моралния свят и

 в него самия.

Тогава неговата душа се

вдигнала срещу него и неговото собствено

 несъгласие предизвикало несъгласие

между близките му.

И той започнал да се страхува от силния

и да потиска слабия,

да се похвали в успех и прокълне

в нещастие.

Да бяга един от друг,

преследван от призраци,

 защото истината и реалноста на

единството беше напуснала тяхното

съзнание. (Коран Въведение Коментар 2, 3, 4)

 

,,Трагедията на човечеството е че още не е оценило собствените си възможности. Ние виждаме как светът и неговите ресурси се унищожават и въпреки това мълчим пред некомпетентноста  на политическите лидери, поради собствената си инертност и консерватизъм. Времето тече. Някои проблеми са вече толкова сериозни, че нямат видимо решение - ако се бавим още ще настъпи непоправимото. Освен ако се събудим и то днес и предприемем решителни действия”12)

 

Има класи, кръгове и организации, които ще загубят от обединението на света и световната солидарност, защото техните интереси се изразяват в подклаждането на конфликти, продажбата на оръжие и спекулации на стоковите и финансовите пазари. Те правят всичко възможно за да могат да замажат очите на обикновения човек с ,,хляб и зрелище”

 

Заключение

Сигурно ще се запитате какво общо имат международните отношения с Библията? Тогава бих  отговорил знаете ли как са се зародили тези отношения и кой  стои в основата на всяко  едно отношение?

Използвах цитати от книгите и напътствията на различни мъдреци и уважавани от мен личности като Лао Дзъ, Конфуций, Мойсей и др., които в някои лекции се споменават като основоположници на науката на международните отношения. Също така исках да опровергая една от тезите на Ерих Фром засегната в ,,Бягство от свободата”, че с грехопадението човек избира свободата, според мен е точно обратното, с грехопадението човекът прекъсва своята свобода и започват ограниченията. Със ограниченията идват  комплексите, а с комплексите изкривеното разбиране за действителноста  т.е периода на мрак  и тъмни сили. Може би грехопадението само по себе си не е еднократен акт от древноста, а по- скоро постоянен човешки избор, избор между ума и неговите въжделения от една страна и дух разума от друга.

За да се достигне до действие или бездействие  водени от дух разум според Тайсен Дешимаро(11) човекът трябва да е отворил своето съзнание и да се освободил от всички комплекси задръжки и съмнения и най вече от своето его.

 

Създали сме един свят  и общество с навици идеали взаимоотношения, които са нормативни те не са истински, направени са за да ни бъде интересно в безинтересното.

Колко интересно  е каква резолюция ще приеме съвета за сигурност на ООН за да ограничи използването на атомната енергия от Иран и да им забрани направата на атомна бомба

Нима само избрани държави могат да разполагат с това смъртоносно оръжие? Всъщност за какво им е? От кой да се пазят с него, за какво да го използват?

За подържане на световния ред и мир. Мир, подържан с оръжие и заплахи, не е мир.

Винаги ще има народи и организации, които да се борят против това. Те не са срещу мира, а са против заплахите и подчинението, те са против несправедливостта и ограбването.

В този така бързо развиващ се свят в материалната сфера ние  изживяваме живота си без изобщо да сме разбрали защо сме  го живяли.

Международните отношения от доста дълго време се основават на баланса на силите интересно във физиката е, че  сбора на сили равни по големина и противоположни по посока е равна на нула. Създават се само вихрови полета, които имат преходно значение. Развитието на държавите и отношенията, които създават, са  опосредствани от целта да запазят баланса на силите, в баланса на силите сбора на всички сили е равен на нула (като изключим вихровите полета)   или силата на планетата  е равна на нула. Колко по-добре би било ако всички сили на държавите се насочат в една посока и техния сбор да е равен на безкрайност, но за съжаление много сме се отдалечили от това ниво. Съвремените тенденции към глобализация ще доведат ли някога до обединение на света на база капитал и свободен пазар и  какъв ще бъде произходът на капитала. Интересно е, че светът, който някога е бил обединен духовно, сега се опитваме до го обединяваме на база капитал и световен пазар  чрез стоково парични отношения. Така рискуваме цялата власт на парите да се съсредоточи в определен кръг  от хора, които ще придобият световно господство на материалния свят.

 

Вместо да търсим истинските причини за създаването на конфликтите в МО, ние правим всичко възможно да ги задушаваме навреме чрез превантивна дипломация, и лицемерни мерки за укрепването на доверието и мира. Дали някога ще се замислим за дълбочината на причините породили един конфликт, за изначалната им същност.
И тогава вместо да си губим времето и енергията за да строим пясъчни кули, ще решаваме проблемите в дълбочина, а именно в човешкото съзнание.

Съвременната дипломация прилича  на строежа на пясъчни кули, при който дипломатите се надпреварват кой ще построи по-хубава и по-висока кула, какви методи ще използва, по какъв начин ще излъже другите за да има повече пясък за него. Самото състезание вече се институционализира, обявяват се цели, създават се принципи, правила на поведение и други значими за едно такова грандиозно вариете неща. Интересното при пясъчните кули е, че при първия по-силен порив на вятъра рухват.

 

Разбира се, аз нямам нищо против подобен род  фамозни състезания, но мисля, че съдбата на планетата не бива да зависи от тях.

 

Опитваме  да потушим един вулкан, като засипваме кратерите с чакъл, засипем един друг се появи и колкото по-рано засипим първия толкова повече време ще имаме за да открием и засипем следващият, но дали това е начина за потушаване на вулкан. Не е ли по-добре  да се въздейства по подходящ начин на ядрото, на причините, които го създават, на движещите сили.

Опитваме се да изследваме повърхноста на един камък по последния  концентричен кръг, който описва при хвърлянето му във водата, а не знаем всъщност, дали първо камъка ни интересува, или подтика на човека  да го хвърли.

 

Така в началото на 50 –те години на ХХ век хората започнали да изследват причината за създаване на конфликтите, чрез различни методи, похвати, анализи и прочие, но все още не са стигнали до прозрението, описано в Коран (въведение  коментар 2)

За личния избор и стремежът към хармония. Когато всички хора разберат, че хармонията (раят) е смисъл на живота, тогава дали биха издигали фалшиви кумири, дали биха правели всичко възможно да избягат от нея и да я замърсяват с мимолетни желания.

 

 

Какво решение да взема, дали да се боря докрай със всички възможни средства или  да  приема нещата такива каквито са. Отговорът произлиза от отговора на въпроса  за какво да се боря, от къде идва това желние, цел, на какво е подчинено. Дали го искаме заради нашето Его или просто осъзнаваме, че така е редно. Хората не искат да погледнат проблема в очите, те просто го отбягват. Дали е правилно да се запитам какво бих избрал да правя днес, ако утре знам че ще умра.

 

Причината за нещата: всичко е в човешкото съзнание  Всичко се крие в него. Как да избегнем двойствеността.

 

*Под Свят разбирам всичко това, което човек е успял да  създаде, промени или унищожи(връзки, взаимоотношения,материални блага и природа)

 

Бележки:

 

1-Битие Глава 3 стих 7

2-Битие Глава 3 стих 19

3-Битие Глава 4 стих 3, 4

4-Лао Дзъ ,,Книга за Пътя и Постигането” ИК,,Кибеа”стр90гл.32

*-Битие  Глава 11 стих 2

5*- Битие Глава 6 стих 5 ;

6*- Битие Глава 11 стих 7

5- Лао Дзъ ,,Книга за Пътя и Постигането” ИК,,Кибеа”стр30гл.2

6- Лао Дзъ ,,Книга за Пътя и Постигането” ИК,,Кибеа”стр63гл.18

7- Лао Дзъ ,,Книга за Пътя и Постигането” ИК,,Кибеа”стр32гл.3

8-Конфуций,,Лун Юй”Том 1 Изд.,,Мириам”2002г.стр151 гл.3-24

#-Коран  Въведение Коментар 5

10-Коран  Въведение Коментар 2

11- Тайсен Дешимару,,Дзен в Бойните изкуства” Изд.Хелиопол1994г.стр.78

12-Кинг А,,Шнайдер Б.,,Първата глобална революция”Изд.Св.Георги 1992г.стр.18

15- Хезиод ,,Дела и дни” превод Стефан Гечев