11.05.2006 г., 10:46 ч.

Огледало 

  Есета
2237 0 1
  Вземи едно огледало в ръцете си. Огледай се добре ! Наслади ли се на гледката? А сега го удари в земята с колкото сила имаш...Какво се случи? Счупи ли се? Сега събери парчетата, залепи ги и се огледай отново. Има ли разлика?
  Тогава защо се учудваш заради това, че те гледам по различен начин? Защо ме обвиняваш, че погледът ми е студен? Нима очакваше, че ще те посрещна с широко разтворени обятия? Нима искаш да се върнеш при мен след всичко което ми причини? Искаш топлина...Топлина, която само аз мога да ти дам...Искаш утеха...Утеха, която само аз съм способна да ти предоставя...Не искаш да си сам, мразиш самотата....Нима в онзи момент си мислеше, че аз предпочитам самотата? Нима аз не исках малко топлина, малко утеха? Искаш да върнеш спокойния живот, когото водихме заедно. Искаш да застана отново до теб - рамо до рамо, да поема по пътя заедно с теб. Искаш да съм до теб нощем...
  Но май забравяш една малка подробност: Едно счупено огледало никога не може да пресъздаде образ.....

© Ивелина Драгоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това с огледалото ми хареса мн.!Оригинално е!Браво Поздравления!
Предложения
: ??:??