Огънят
Има пламъци, които не виждаме, проблясъци топлота, която не усещаме, гореща болка, която не чувстваме! Има и радостни тръпки, които пропускаме, недоловими, нечути слова и щастливи, красиви моменти, потъващи в забрава. Защо човекът не е още малко по-съвършен, за да задържи и се докосне до тези така отминаващи, необходими късчета живот?... Живот - низ от омраза, корист и любов! А огънят е най-съвършеното във Вселената. За един миг се запалва и за миг угасва. И както оранжево-жълтите му пламъчета се откъсват в пространството и отлитат, последвани от други, за да се изгубят после в нищото, така и моята душа припламва, разбунтувана от нещо, издига се в свободното и празното, търси, лута се сама в истинното...И сякаш капка дъжд поглъща топлотата, огъня и връща душата ми в мокрите пепелища - да се бори отново да се превърне в пламък. А пламъкът най-лесно гасне! Тогава се питам защо сме такива и защо някои така силно мразят. Дали техните страсти са по-силни от тези на любовта, дали техният вътрешен огън е по-голям, по-светъл, по-топъл от този на тези, които обичат. И всички знаем какво топи леда и какво помага, когато мръзнем и от какво са най-големите пожари, но и най-големите унищожения. Коварен, истински и парещ, желан и отхвърлян, огънят е като жив! И винаги е някъде около нас, сенките му, тъмни и пробягващи, отразяват онова, което през деня не виждаш.А болката, когато се докоснеш, те гори за дълго. И я помниш... Затова и повечето бягат, страхуват се от огнената мощ. Но не е ли по-добре веднъж да се опариш и да си стоплен доживот?А може би пък не! Този риск е за онези - смелите - и бързо тупкащи сърца, за кръвта, която едва се побира във вените от бързане да опознае всичко на света.Но най-опасни са искрите, прехвърчащи наоколо, изчаквайки удобния момент, за да превърнат и най-смиреното, студеното в огън и за секунди да разтопят планина от лед. Само жарта тлее до последно, докато не бъде загасена от вода или ако случайно някой вятър не я превърне в червено-жълта топлина...А колко спомени на лист хартия умират с едно поднасяне към свещта, огънят ги обгръща, изтрива бледите букви, а листа се гърчи, извива, докато се превърне в лека, черна пепел, по-късно развята, незнайно накъде....
© Петя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво Петя. Само такива отлични резултати да постигаш във всички начинания. И дано първият ти ден навсякъде да толкова хубав като първия ден тук. А огънят вечно ще гори, едни ще ги топли , други ще ги унищожава, трябва да има баланс знаеш как е: )
-
Наистина ме карате да мисля, че има смисъл да опитвам да пиша...Много,много ви Благодаря!
-
Има хора, които не се страхуват от огъня, а изгарят в него защото те самите са от огън! По добре за миг, да озариш като комета небосклона, отколкото да мъждукаш като тихо догаряща свещ!
Прекрасно е това, което си написала!!! Поздравления!!! -
Страхотно есе,много ми харесва....Поздравления
-
Благодаря ви много За мен е важно , че го оценявате така !
-
Браво, мойто момиче! Разнищила си огъня от всичките му аспекти.
-
Напълно те разбирам! Радвам се, че не възприемаш чуждото мнение, като отхвърляне на твоето или като стремеж за противопоставяне, налагане и т.н.
-
Вили,благодаря,че си изразяваш мнението,но виждам,че сме с голяма възрастова разлика,нормално е да имаме различни гледни точки.Само за теб ще кажа,че за моите 19г. съм била на може би най-красивите места в Европа и света,просто имах късмета...Имала съм хубави неща и съм Нямала...Затова сметнах,че знам защо го казвам,дано ме разбереш
-
"...кое от хубавите неща в него си успял да постигнеш, да задържиш и да му се порадваш..." Обещавам да се опитам да разбера тази гледна точка! Но за различните хора хубавите неща в живота са различни. Например: пари, брак с чужденец, мощна кола, да завършиш картината си, да посетиш екзотични страни, да изживееш нещо екстремно, да се ожениш за любимия човек, децата ти да са щастливи ... съвсем различни са нали? Затова и един наш възрожденец бе написал (вярно по друг повод) "Разни хора, разни идеали"
-
Аз гледам на живота по малко по-различен начин! за мен е важно кое от хубавите неща в него си успял да постигнеш, да задържиш и да му се порадваш...като повечето от тях наистина просто пропиляваме в ежедневието си! Помислете за това...
-
...Защо човекът не е още малко по-съвършен, за да задържи и се докосне до тези така отминаващи, необходими късчета живот?...
Колкото и да е съвършен човек, ако е вглъбен в себе си и се поставя над околните същества - хора, в частност, и природа - по-общо, той нищо няма да забелязва - в това вярват на Изток. И вероятно затова в тези страни има култ към простото, малкото, незабележимото на пръв поглед - независимо дали е самотно растящо (или поставено във ваза) цвете или клонка, дали е поглед - един единствен, бърз, неуловим, дали е нюанс в цвета на предмет или природна картина и т.н. (много можем да си разговаряме на тази тема). Който не вярва или не приема казаното от мен - нека да си спомни колко красота и простота има във всеки жест от чаената церемония, икебаната, създаването на различните видове хайку и др. кратки форми, отглеждането на бонзай. Колкото до това, кое побеждава - зависи от гледната точка - едно и също явление е за едни зло, за други - добро. Аз не зная и не мога да твърдя кое и при какви условия побеждава - злото или доброто.
-
Благодаря, че сте толкова откровени и внимателни Това е първият ми ден в сайта, а вече ме оценявате с 6! това значи много за мен
-
Петя, присъединявам се към всички добри пожелания! Успех!
-
"Живот - низ от омраза, корист и любов!" - Много добре определено!
-
БЛАГОДАРЯ ASKO Хубави празници и на теб и на всички, които могат да бъдат добри и да обичат а вярвам,че са много...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това е параграф, няма увод, теза доказателствени параграфи както и заключение...