Тази сутрин направих малък, културен полускандал в новия огромен строителен маркет "Баумакс". Там се влиза в огромно хале с кола и си товариш каквото ти трябва, после плащаш. Умерено силно (за мен, обаче - силно!) гърмеше (примитивна - за мен!) музика. Говорих с една свестна консултантка. Попитах я дали е доволна от музиката (от нивото ù най-вече). За мое удовлетворение (свестна жена!) каза съвсем нормално и по човешки, че и тя се се травмира от тази музика - и от вида ù (ритмично-динамична) и от височината на звука. Каза, че често била много по-силно пусната. После попаднах на един от управата и му казах (това беше полускандала), че е неприятно и противно дори, да се стои и пазарува в такава среда - полудискотека. Той се съгласи отчасти (минимално) с мен. Беше нито свестен, нито несвестен (имаше напълно безизразни и нереагиращи лице и очи), според мен... А чрез подобен тип безлично динамично-ритмична музика го има и момента (основен!??) да се екзалтира купувача и да купува по-безотговорно (спрямо себе си)! Ех, гадове долни... А ако същата тази музика, макар и по-примитивна (не може само много класна музика да се слуша, естествено... А И НЕ ТРЯБВА!...), е пусната поне по-тихо, ще бъде така, все едно "И вълкът сит, и агнето цяло!"... ... Но... - проклета дяволска работа!...

А преди да изляза, за пръв път от много време пуснах радио (почти не слушам, иначе) - програма "Христо Ботев". Имаше поне половин час изпълнения на Бах с коментар за живота и работата му. Та от Бах, попаднах на полупросташка полудискотека в строителен маркет! Ех, ех...
Не че съм толкова изтънчен - по-скоро не съм... Просто тишината е голяма ценност - нещо фантастично, стига да можеш да я "чуваш"!... И има музика, пусната по подходящ начин, време и място, която не нарушава тишината... вписват се добре една в друга!... По този повод, си мисля, че има два типа хора - на единия тип им харесва едно наскоро навлязло явление в някои православни черкви - постоянно (във всеки момент!) тихо звучене (от уредба) на православно християнска музика, а на другия тип хора това не им допада и някои дори го считат за отврат - като агресия спрямо ценната тишина, особено в черква и насилие спрямо посетителя!... Интересно от кой ли тип съм аз? (емотикон "намигване") Забележка: Когато няколко пъти ям в един турски ресторант на маса, която е навън - съвсем близо до улицата, която пресича Женски пазар в София, изобщо не се травмирам от немалкия уличен шум (освен ако някой много силно свири с клаксон) дори почти ми е приятно да съм сред уличната глъч... Но ако ми прозвучи, особено по-силно пусната примитивна динамично-ритмична музика, чийто единствен смисъл, всъщност, е да екзалтира слабо култивирана природна жизненост -гледам да бягам...


ПП Днес бях бая ядосан - майсторите, които затварят балкона ми, вчера дойдоха късно, работиха до девет вечерта, и на сутринта - гледам: стената страшно крива отвсякъде... Сега като дойдоха,  я разградиха и я  издигнаха  наново - този път вече права, и сега продължават от другата страна... И аз вече не съм ядосан (за стената) и по-малко - за музиката в тъпия маркет "Баумакс"... Иначе е много удобен за пазаруване!... :)